Митничарите – на детектор на лъжата
Последните години обаче поразмътиха образа, появиха се и други професионални групи – хотелчета на данъчни, автоборси на полицаи, хотелиери прокурори, а напоследък – "нуждаещите се" деца на съдии. Всички тези публични служители са повече или по-малко подобни и повече или по-малко видими в малка държава като българската.
Какво е обяснението за специфичната българска връзка "митничар – корупция, богатсво – несправедливост" и т.н.
Характерът на икономиката на страната – отворена и малка, огромен процент от националния продукт минава през външните граници. На практика 3000 човека контролираха преминаването през границата на 60-70% от националния продукт.
Това им даваше възможност да определят кой бизнес, коя фирма ще успее и съответно да си осигурят мястото в хранителната верига. Златните времена за митничарите бяха около и след югоембаргото, когато действително възможностите за използване на границите за черни доходи бяха огромни. През тях минаваха петрол, цигари, алкохол, коли, битова електроника и всичко, което се търсеше от двете страни на границата.
След 2007 г. обаче ситуацията доста се промени. С влизането на България в ЕС огромна част от стоките станаха вътрешнообщностни, т.е. митничарите престанаха да ги контролират. Агенция "Митници" получи известна компенсация в контрола на акцизните стоки, но това не се оказа достатъчно.
В периода 2007-2009 г., тоест двете "тлъсти години" преди кризата, немалко герои на прехода изтекоха към свободния свят. Сега кризата като че ли отново постави на дневен ред въпроса за ролята на митничаря. Особено по отношение на цигарите, горивата, алкохола, където очевидно интересът от контрабанда и черен пазар е нараснал със свиването на доходите и скока на акцизите.
Несъбирането на акцизните пари рязко качва политическия риск и възможността да се стигне до рязане на пенсии и бюджетни заплати. Както и в другите институции, се поставя въпросът как да ограничим щетите.
Една възможност е от тези приблизително 3500 митнически служители да се съсредоточи усилието върху 100-200 мениджъри, които вземат решения и разпределят ресурси.
Въпросът е, че, от една страна, те трябва да имат достатъчно висок доход, който им осигурява не само физическо, но и социално оцеляване. Тоест да имат прилични дрехи, да живеят в прилични жилища, да поддържат семейство и т.н.
А от друга – тези хора да бъдат контролирани по известните начини, които се прилагат в страните, в които обществото няма доверие към публичните си служители. Един от тези начини е специализирани тестове за лоялност, включително детектори на лъжата.
В европейски страни, които са имали нашите проблеми, но са постигнали радикално подобряване през годините – например Англия, има специализирани структури, които се занимават с вътрешното разследване в съответната институция.
В момента и в митниците има нещо подобно, наричано инспекторат, но поради различни законови ограничения той свежда разследването до административни проверки. Няма реални разследвания с ползване на агентура, провокация към подкуп, съответно ползване на СРС.
Затова и по-тежките и по-сложни системи за корупции и злоупотреба не могат да се разследват, а се спира до ниските равнища. Наказват се и се уволняват хора, които рядко имат значение.
Истината е, че става дума за системни отношения на много равнища, осигуряващи разпределяне на риска и взаимно защитаване и т.н. Въпросните 100-200 човека имат цялата инфраструктура – като се започне от бизнесмени, които им осигуряват легитимно ползване на имоти и коли, и се стигне до политическия им гръб.
Като изключим десетина човека, които си отиват с падналата политическа сила, всички останали познават вече правилните хора от победителите. Схемата на тази политическа защита, за която говорим вече 20 г., е следната: местните политици назначават местните митничари, данъчни, полицаи и т.н. Съответно, когато възникваха инциденти, тези политици се обаждат на партийните си централи и обясняват в подробности, че пипането на техни хора е посягане на техния авторитет.
Затова оздравителен натиск трябва да има не само върху тези чисто вътрешни организационни структури, а и върху политическите структури да ограничат защитата си.
Тихомир Безлов
в. 24 часа