МИТРОПОЛИТ КИРИЛ В SMS ДО СВОЯ БЛИЗКА: „ВНИМАВАЙТЕ, ЗАЩОТО МЕКИТЕ КИТКИ СА ОБЯВИЛИ ВОЙНА…ВАРНА Е АПЕТИТНО МЯСТО, НО НЕКА ГОВОРИМ, КОГАТО СЕ ВИДИМ”
На следващия ден получих sms oт него, който все още пазя, той гласеше дословно следното: „Бъдете внимателни, Меките Китки ми обявиха война!” Меките китки – така наричаше в близък кръг Митрополит Николай, всъщност ще ви цитирам съобщението дума по дума: „Внимавайте, защото Меките Китки са обявили война на…”, отговорих с sms „Не те разбирам, доуточни!”, отговорът му беше: „Варна е апетитно място, но нека говорим, когато се видим”, той всякога ни е предупреждавал да пазим себе си и децата… Пътувате ли често до София?
Пълният разговор с близка на Владика Кирил. Записът се пази.
– Здравейте, г-н Ангелов, за вас знам само и единствено от facebook…
– Ами… И аз така за вас, Госпожо, тъй че, сме квит… Шегувам се, работя за църковен център за духовно обгрижване на наркозависими във Варна и същевременно уча в Белград…
– Къде сте в момента?
– В Пловдив, тук пък съм женен…
– Жалко, че не сте от София, бих могла лично да ви дам много повече информация.
– Ще се срещнем по-нататък обезателно…
– Вие близък ли бяхте с Владика Кирил?
– По-скоро аз чувствах него близък. Иначе се явяваше мой работодател и сме обменяли главно писма по църковни и богословски въпроси…
– Ще ви споделя притесненията си направо… За последен път го видях в дома си в София на 12.06.2013 г., преди Спасовден. Разговаряхме, но той, знаете, не е особено словоохотлив, а и беше изключително притеснен, предупреждаваше ме да се пазя, като негова близка, защото заплашват много сериозно самия него…
– А заплахите с кого бяха свързани? Спомена ли някакви личности и ако да, свързани ли бяха с църковни среди?
– Да, разбира се, ставаше въпрос за Митрополит Николай. На следващия ден получих sms oт него, който все още пазя, той гласеше дословно следното: „Бъдете внимателни, Меките Китки ми обявиха война!” Така наричаше в близък кръг Митрополит Николай, всъщност ще ви цитирам съобщението дума по дума: „Внимавайте, защото Меките Китки са обявили война на…”, отговорих с sms „Не те разбирам, доуточни!”, отговорът му беше: „Варна е апетитно място, но нека говорим, когато се видим”, той всякога ни е предупреждавал да пазим себе си и децата… Пътувате ли често до София?
– Да, извън летния сезон.
– Обадете ми се, моля ви се, има и други неща, които мога да ви покажа, заплахи, които ми е показвал сам… Внимавайте и вие да не ви направят нещо…
– Ха! Ще ми направят! Хайде, че сте дама, да не ви казвам какво и къде, според мене, ще ми направят!
-…Интересното е казаното му от Митрополит Калиник: „Докато аз съм жив, ти бялото патриаршеско було няма да го видиш!”
– Оставете, това са им дребните собствени аршини, с които се опитваха да го премерят. Ако той на всяка цена желаеше „бяло було”, имаше начини да се възползва от някои проблемни казуси около изборите наскоро.
– …И този техен апетит за Варна…
– Нагледал съм им се на простотиите, от години из Варна обикалят енориите и то отявлени политически ченгета, плетат интриги, заплашват, само и само да се утвърди т. нар. „николаева линия” по енориите ни, които са пълни с непокорни, в добрия смисъл, свещеници, градени като такива и възпитавани от самия Владика Кирил… Искаха май те, а не митрополита им, да ги ръководят…
– Аз исках да ви споделя сега основно за тия два sms-a, които не смея и да тълкувам, за да не ви подведа в погрешна посока…
– Вероятно има и множество писма, включително електронни, които са му писани с отправяни заплахи… Такова убийство не се планира „от днес за утре”. И аз смятам, че Митрополит Калиник затова именно бе изпратен във Варна, да ги събере и заличи като следи по убийството… Именно така го нарече мой приятел монах от Сливенска епархия Калиник – клийнър, чистач. А ограбването на епархията е един вид „заплатата” за Калиник. Отделно от това и да отмъсти лично на покойния Владика, който го постави на място за времето на разкола…
– Не, аз ще ви разкажа все пак и за Калиник… Аз и още един свещеник бяхме първите, които дойдоха във Варна през 1989 г., Владика Кирил ни се извиняваше, че няма в какво да сипе храна, Калиник ,като временно заместващ и организатор тогава на изборите, беше окрал всичко, не само бе опразнил сметките на митрополията, но и посуда, спално бельо на предходния варненски митрополит, картини и икони от стените, само една маса в приемната и столове беше оставил…
– За съжаление, госпожо, освен крадец и кокошкар, Калиник се показа и съучастник на убийци… А и това мънкане и усукване на Патриарха в случая сега с изгонването на Калиник от презвитерите на покойния Владика, ужасно впечатление ми направи…
– Ох, не знам, миналото лято Неофит беше там, на Траката, във вилата с Владика Кирил! Как не го е срам!?
– Вероятно се страхува, пък и в голяма степен дължи патриаршеството си на комплотите на Николай.
– Спомням си едни единствени думи на Владика Кирил, относно убийството, което готвят: „На Патриарха дадоха много пари, за да мълчи”.
– Ами този така наречен архимандрит Лонгин, който сега безчести Владиката из пресата?
– Това е един помияр и престъпник… Аз не знам доколко сте информиран за него?
– Единственото, което знам е, че беше прогонен от Владика Кирил за прелъстяване и финансово използване на грозни и дебели жени… Митрополит Николай го прибра в Пловдив…
– Ами вижте, има едно същество, което работи във Варненска митрополия, домакинка, Т. Д., тя отмъкна преди три-четири години лично от дядо Кирил около 20 000 лв., дарени му за да ги даде в помощ на центъра за наркозависими, за който вие работите… С Лонгин ги изядоха и изпиха, но Владиката не повдигна въпроса, защото щеше да се превърне в „жълта клюка”, а и не можеше да го докаже…
– Да бъдем снизходителни, някои жени са слаби създания, пък и явно Владиката й е простил, щом е продължила да работи там… Спомням си имаше пак финансови проблеми в центъра по онова време…
– Да, той така ме учеше, когато се гневях: „наказвай с прошка”.
– И все пак, не мога да не се засмея колко беше тая щедра с нас от центъра за наркозависими точно по онова време, викаше ни ние да разтоварваме свещите, плащаше по десет-двадесет лева за час работа, купуваше кафенца на момчетата… E, поне се надявам, че не е замесена в убийството му, когато човешките немощи не костват нечий живот и съдба, трябва да се опитваме да ги прощаваме…
– Вие, ако искате й простете, аз не мога, не мога да простя никому, който крие истината за смъртта на този човек…
– Да благодарим Богу, ако във всичко успявахме, нямаше да имаме изповедници на вярата и мъченици, щеше да се обезслави тъй Христовият Кръст…
Светльо Ангелов – Портос
http://le-mousquetaire.blogspot.com