Мит и душевност на нашия народ

Оглеждам се за ориентири. Няма ли да се намери някой, който да допише ндовършения трети том от знамениетия труд на Иван Хаджийски „Бит и душевност на нашия народ“? И какво да видя ( като се оглеждам)?

Като става дума за бит, у нас битият си е бит. И ако някой от чужбина, като да речем германският журналист Юрген Рот, не се възмути, никой не се трогва от битовата ситуация на безнаказаност. Примери- колкото щете. Но понеже се сещам за някои лични неща, ще се въздържа, за да си спестя подозренията, че се оплаквам ( всеки обаче е свободен да си припомни собствените премеждия, това поне е позволено).

Ако Иван Хаджийски беше жив днес, щеше да е интересно да проучи темата „Мит и душевност на същия народ“. А дали е същият(народ) като онзи, който описва, полагайки основите на българската социология в края на 30-те години на миналия век? Едва ли, няма как.

Но все пак се натрапва приликата с някои устойчиви „специфики“, за които страната е плащала, плаща и сега като една българска майка юнашка. И сред тях определено е слугуването на митовете и ползата, която извличат от това най-ловките „народни слуги“.

Спирам дотук. Не се чудете, че съм толкова кратък, че не се аргументирам и не конкретизирам. Нали ви казах- удрям го на теория. Практиката я оставям за графата „попълнете сами“.
Останалото е истерия…пардон, история.

Иво Инджев
www.ivo.bg