Михаил Бодров – „Оръжие много, но не продавайте на Сирия сега…”
От няколко месеца си редим бележки за лично ползване за „руската връзка” в отношенията между Израел и Сирия. Случайността съдбовна ни възнагради в сряда с детайли от най-ранните отношения между създателите на изралската държава и дипломатите на Сталин. Досега не бяхме копвали в тази лехичка…Но случайността съдбовна не ни отмина…
В първите минути на сряда нашата колежка и приятелка Веселина Томова, собственик и главен редактор на сайта „АФЕРА”, публикува две исторически снимки на татко си, футболната легенда на Варна Тома Захариев. Кадрите са наистина исторически – посланикът на СССР Михаил Бодров връчва през 1952 г. купата на Съветската армия на капитана на „Славия” тогава Тома Захариев, оставил светла диря в „Спартак”-Варна. И като се заровихме – интернет ресурси, няколко тома със справочници, излезе на светло Михаил Федорович Бодров, който е цели шест години посланик в София – от 1948 до 1954 г. Рекордьор! Идва от Прага, където е съветник, за да замине от България за Израел.
Школа са руснаците, не може да не се признае. Работят търпеливо. Дълбоко копаят. По израелско-сирийската връзка Бодров работи още в Прага, за да стигне висините, срещайки се с великия Бен Гурион, който го моли да уреди купуване на оръжие от СССР. В Прага Бодров се добира до инфо, че другарите от Чехословакия (особено някои словаци) се изхитряват да въртят далавери с трофейно немско оръжие, щедро оставено от съветското военно командване. Че и свое оръжие да развъртят в търговия. Бодров и хората му засичат сделки между Сирия и Чехословакия. Молотов проучва сигнала. Официално съветва своите да се „въздържат” от пряка намеса на дипломатическо ниво в Прага, за да осуетят оръжейните доставки за Сирия, когато Сталин решава въпросите със създаването на Държавата Израел. Но Бодров намира канал опасенията на съветските отговорни другари край Сталин да стигнат до Клемент Готвалд.
„Оръжие много, но не продавайте на Сирия точно сега…” Михаил Бодров е рискувал, но си е осигурил важни връзки с влиятелни евреи. И на 17 юни 1958 г. посланикът е поканен от Бен Гурион. Основателят на Държавата Израел изпраща послание до първенците в Кремъл, иска СССР да му продаде „мигове” и други неща. Години по-късно руснаците ще продават оръжие в региона, ще предоставят, почти ще подаряват понякога, но винаги ще „съветват” другарите от соцлагера да внимават с доставките за арабите. Особлено за някои. Наследниците на Михаил Бодров в Израел унижават яко Ясер Арафат, уреждайки възпирането на Чехословакия, България, ГДР, даже и Югославия, да продадат оръжие на палестинците.
Сега някои ентусиасти са се фиксирали в уж несъкрушимата „просирийска позиция” на Путин и сие. Възторжена наивност. Руснаците винаги са играли много прагматично. Кърт Вонегът сякаш за тях е писал – защо трябва да се играе в измислени игри, след като по света има толкова истински. А играта на случайността съдбовна ни отведе от една снимка на вълшебен играч като чичо Тома и виртуоз в едни други игри като посланик Бодров до показателен детайл. Молотов резюлира инструктивно своите хора да се „въздържат”, но зад кулисите Бодров влиза в могоходова игра, която ще го отведе до Бен Гурион. Дай, Боже, на всеки съветник и посланик такива резултати от заиграването. Вижте снимката в „АФЕРА”, вгледайте се в скромния костюм като за стадион и вижте различния дрескод при срещата с Бен Гурион. Разликата е очевадна. Но усмивката е почти същата – игрива, подкупваща, бодровска. Нищо комисарско, наркомско и прочие.
www.bgsniper.com