Моноспектакълът „Борисов“

Потвърден факт първи:
Борисов е отличен тактик, който притежава остър политически инстинкт. Светкавичното му решение да иска доверие от парламента отне на опозицията инициативата в скандала около вътрешнополитическия шпионаж. Борисов не само изпревари готвения вот на недоверие, той размести в своя полза и актуалните политически акценти на деня.

Попътен вятър и за "Атака"?
Така аферата с подслушаните разговори внезапно мина на заден план и – както всички подобни скандали в България – скоро съвсем ще отпадне от обществения дневен ред. Разбира се, без никакви конкретни обяснения, резултати или последствия.

На завет в правителствената лодка
Потвърден факт втори: кабинетът се държи на гласовете на собственото си послушно мнозинство и на още по-послушната „Атака”. В условията на безвъпросното си вътрешнопартийно лидерство Борисов няма никакви критици, камо ли пък съпротива вътре в ГЕРБ. А партията „Атака”, която се е капсулирала в рамките на чезнещия си електорат, докато навън има не особено ласкавия статут на прокажен заради националистическите и расистки акценти в своята политика, просто седи на завет в правителствената лодка и се надява с нея да доплува до успех на следващи избори.

Потвърден факт трети:
в България просто няма сериозна опозиция. Номинално „най-тежката” опозиционна партия БСП продължава да мъкне бремена от миналото: БКП, ДС, Виденовата зима, Тройната коалиция. В ръководството й все още седят (а и не само седят) дейци, които няма как да получат каквото и да е доверие извън собствената си партия. Но преди всичко: БСП няма никакви сериозни опозиционни идеи, с които би могла да мобилизира избирателите.

Последното важи и за Синята коалиция,
която можеше поне на вчерашното гласуване да материализира все по-настойчивите си критики към кабинета и да му гласува недоверие. Както винаги, единствената безгрижна партия в България си остава ДПС, което – въпреки скандалите около Касим Дал – изобщо не се тревожи за изборите наесен.

Сериалите са все едни и същи.На родния фронт нищо ново
Избори, които, впрочем, вече хвърлят сянката си върху поведението и тактиката на всички партии. Борисов несъмнено поиска вота включително и за да си осигури спокойствие до гласуването наесен. Сидеров и неговите хора са в ужас, че изборите могат да ги маргинализират политически. Сините също се боят от едноцифрен резултат, а БСП се чуди какъв кандидат-президент да издигне и какво ще прави с пенсионера Първанов.

Колкото до цялостната политика на правителството,
за която уж ставаше дума при вота на доверие – там новини няма. Българите продължават да гледат моноспектакъла „Борисов”, да се ядосват на здравеопазването и образованието, да се измъчват от безпаричие, а ако им останат сили – да хвърлят по някое око и на другите телевизионни сериали,
главно турски и милиционерски.

/www.dw-world.de/dw
Александър Андреев