Монументален паметник“ на „вътрешния интериор“ в уж свободните ни медии
Няма такава държава, която да купи подобен самолет за правителство, президентство или Народно събрание! За такива цели има друг тип самолети – по-евтини, по-малки, по-икономични, с подходящ вътрешен интериор, за да може по време на пътуване да се води разговор, мини-съвещание. Нали идеята е да се пести време и пътуването, да се използва за съвещание!?“
С тези думи премиерът Бойко Борисов убеждава министрите си в необходимостта да се прекрати договора за двата самолета „Еърбъс 319″, взети на лизинг от предишния кабинет за делегации.
Цитатът е от стенограма на правителствено заседание, публикувана от в. „24 часа”. На пръв поглед в този факт няма нищо особено. Осигурило е правителството прозрачност за своята работа, като допуска до стенограмите си медиите, нормално е медиите да се възползват. Но какъв е подтекстът?
Той е в една малка „подробност” в думите на Борисов, предадени уж безпристрастно: оксиморонът „вътрешен интериор”. Има само един равностоен на него еквивалент – този за „монументалния паметник”, който може да се бори за първото място при подобен род лапсуси.
Мислите ли, че в редакцията не са забелязали това? Забелязали са и още как. Но не им стиска да се подиграят, както правят това с „безопасни” за подигравки обекти. Цакат го с цитат, със собствените му думи. Нищо лошо, нали?
Само че къде им е куражът да се изправят и да му го кажат в очите?
Ей така ще го пускат на пързалката. Малодушно, с презастраховане, йезуитски. А обърне ли се пак „палачинката”, ще бъдат смели и безмилостни срещу него, каквито станаха изведнъж в подритването на бившите управляващи, пред които пълзяха буквално до нощта на изборите.
Този род хитруване „хем да сме критични, хем да сме неуязвими за гнева на началника” е оксиморон също. Особено в печатните медии. Написаното остава – в случая, като един „монументален паметник” на уж свободните ни средства за уж информация.
Иво Инджев