« Върни се назад Публикувано на 15.08.2009 / 21:56

Моралните аятоласи на България и истината за спасителите на децата от Лим

Простащината и неграмотността отдавна са се превърнали в цивилизационна норма за българската действителност. Когато става дума за политически отношения, някак си тези атрибути на всекидневното общуване намират извинение с „неизбежния популизъм”, който е принудителния език за комуникация между елит и маса. Елитът говорел надменно, елементарно и заповеднически, за да бъдел по-добре разбиран. Думите в българския дебат изгубиха смисъл, защото зад тях не стои нито отговорност, нито познание. Може много да се спори откъде започна културната деградация – от политиката към медиите, или обратно. Презумпцията, че „средностатистическият българин”, или както на професионален жаргон се изразяват водещите редактори в националните телевизии – „леля Пена от село” не разбира от анализи и от детайли и не се интересува от разсъждения може и да е вярна, но се оказа пагубна.

Тя рязко свали нивото на медийните послания и принуди и политическите, и културните посредници да се гушат за по няколко минути между песните и танците на чалга певици или на измислените антигерои от „Биг Брадър”.

Така общият фон на тъпотата срина нивото на сериозното говорене, превърна го в гротеска и обезсмисли понятието „ерудиция”. Роди се една нова публична категория – на „моралните аятоласи в чалга-опаковка”. Един известен шоумен – класически представител на облекчената култура, тези дни даде интервю, чиято претенция вероятно е да изглежда „скандално и откровено”. В него – освен че раздава нравствено–политическо правосъдие за различни личности от политическия терен, той връща лентата и към едно трагично за България събитие – катастрофата край Лим и историята за спасителите на 38 деца. Нямам навика да реагирам, когато около мен или отгоре ми се сипе чужда простотия. В такива случаи казвам – а и ще го напиша – и Статуята на Свободата не реагира, когато я блъска океанът. Случаят сега е едно изключение и то заради нещо, което може и да не направи на никого впечатление, но е пример и за безразличието и надменността на съвременните „морални аятоласи”, и за липса на каквото и да е познаване на фактите, но – което е още по-лошо – за абсолютно пренебрежение към тях.

Шоуменът казва в интервюто, че не съм разрешил на албанците–спасители да отидат в неговото предаване. И го повтаря три пъти – албанците, та албанците. Сигурно в очите на днешните обществени величини в България няма никакво значение, че тези хора не са албанци, а черногорски мюсюлмани. Сигурно за преялия от самодоволство български елит няма никакво значение, че през 2004 година, когато стана трагедията край Лим, за хората в бивша Съюзна република Югославия „детайлите” дали си албанец, сърбин или черногорец имаха особено значение. Хората там бяха особено чувствителни по темата за етническата си принадлежност, тъй като тъкмо етническите различия в бившата федерация бяха довели до няколко войни. „Коритаров беше човекът, който беше ходил там и така нататък” – казва в интервюто си шоуменът. Не само че не съм ходил, а и никога не съм ходил из тези живописни места по границата на Сърбия и Черна Гора.

Сигурно част от някогашните редовни слушатели на радио „Нова Европа” си спомнят как точно спасителите от Лим се оказаха в България. Веднага след катастрофата тук, по нашенски обичай, започна ровене около българската вина. Учителите не били помогнали, шофьорите избягали, децата били изоставени. Медиите у нас изобщо не се бяха замислили, че освен дванайсетте жертви има и други – трийсет и осем спасени. Кой ги беше спасил?

И аз реших – така, както бях работил по време на целия югославски конфликт, когато в ефира на радио „Свободна Европа” говореха един след друг политическите лидери на Косово, военните командири на АОК и висшите представители на режима на Милошевич или югославската опозиция – по телефона – да открия кои са спасителите. Телефонната работа в журналистиката е специфична, особено когато търсиш малко „напосоки” – знаеш държавата и населеното място, но не можеш да назовеш име на събеседник оттатък, защото още не го познаваш. Доста трудоемко разследване, което обаче завърши с резултат. Първите трима, които са скочили в ледените води край Лим, се оказаха Есад Кощреба, Изудин Пушия и Сафед Баличевац. Направих телефонни интервюта. Разказите на тези обикновени хора бяха покъртителни. И като пиша „покъртителни”, си давам сметка колко са бедни откъм емоции думите, когато само се четат.

Но ние в радио „Нова Европа” слушахме техните развълнувани гласове и решихме със средства на радиото да ги поканим у нас. Нека да се знае категорично – тези хора дойдоха в България заради усилието и по инициатива на радио „Нова Европа” не, защото някой оттук беше ходил при тях, а заради това, че ги открихме по телефона, чухме ги и съпреживяхме заедно с тях случилото се. Идеята не беше да се прави някакъв мрачен спектакъл, а да се покаже живото лице на човешката солидарност, за да може и България да усети, че и в големите трагедии понякога има обратно лице на хуманизъм и човешка солидарност. Замислете се – Есад призна, че е бил слаб плувец, но не се е поколебал да скочи пръв в реката. Без колебание след него са се хвърлили Изудин и Сафед. Спасяват абсолютно непознати българи. У нас тримата дойдоха с единствените си официални дрехи, които имаха. Това бяха изключително скромни, притеснителни и неимотни хора. Но имаха нещо скъпоценно – достойнството си. Достойнството си на черногорци-мюсюлмани.

За чест на българските институции тогава те бяха приети от президента Първанов и удостоени с почетни кортици, а за чест на българите – бяха отрупани със спонтанни благодарности и прегръдки по улиците. В една сладкарница имаше трогателна сцена – македонци, които ги бяха гледали по „Панорама” на БНТ, дойдоха и им казаха : „Момчета, благодарим Ви от името на бившата ни голяма държава СФРЮгославия”. Може би у нас „детайлите”, че черногорец е различно от албанец, нямат значение. Но оттатък имат. Пиша всичко това, за да го прочетат онези, които искат истината. Малцината, за които жестовете на солидарност и достойнството наистина имат значение. Ние от радио „Нова Европа” не искахме и не допуснахме посещението на тримата черногорци да се превърне в шоу-зрелище.

Георги Коритаров