Море Яне пие вода на „Черковна”

С девет люти рани, сите куршумени, Яне Янев се нахака на десета рана – со нож прободена от самия премиер Сергей Станишев.

Нещо хавата се обърка. Знаково на всичкото отгоре.

Яне уж е свой, пък Станишев взе, че му размаха пръст: „Поведението на г-н Яне Янев, който се държи като на човек, който си играе с кибрит и се опитва на различни места по различни поводи да подпалва напрежение, е доста рисковано и то не трябва да се поощрява”.

Прочетете пак мисълта на премиера.

Нещо ви да напомня?

Нечий друг изказ?

Същата стилистика?

Миналата година докато се вихреше скандала в МВР и Алексей Петров бе осветен от ексвътрешния министър Румен Петков, бившият антимафиот №1 Ваньо Танов упоително се упражняваше по тази тема. Тогава Алексей Петров се обади само веднъж, но пак така знаково и предупреди Танов да се спре, защото … си играе като дете с огъня над купа сено.

Нищо случайно няма на този свят.

Яне умора няма.

Мине не мине ден и избухва с грандиозни разкрития за корупционни далавери. Лошо няма. На всичкото отгоре нито една от тях не излиза кьор фишек, а в дъното и наистина се вихри олигархичната мафия, която ръководи парада в страната.

Яне обаче не е докарал нито една битка докрай. Той приема охотно ролята на пощальон, който носи препоръчаната информация с обратна разписка до ДАНС и продължава нататък. До следващата пратка.

Яне намушка с кука за плетене Мария Мургина и някак приглушено се направи на изоглавен да продължи да рови защо нищо не се случи с нея всъщност. И кой беше тоя прокурор, който осуети ареста на Мургина. И защо тоя прокурор не е осветен от ДАНС, и защо този прокурор отново продължава да крепи далаверата.

А това беше най-важния въпрос – кой е тоя корумпиран и пробит прокурор, който си позволява да прецака акция за арест на шефката на НАП.

Яне обаче хукнал към поредния град, в който търси под вола теле, не задава подобни въпроси. Той се плъзга по видимото, което го знае и всяко хлапе. Яне с деветте люти рани не му се дълбае с длетото тънко. В дълбокото. Защото там е наистина опасно.

Село Гърмен бе поредния пристан.

И тук се пропука здравата симбиоза. Защото някой не предвиди, че Яне унесен в победния си ход към бъдещия парламент, където страхотно ще трябва за бъдещите коалиционни игри, няма мярка. И преигра.

Очевидно и тези, които му бършат потното чело след лютите битки изтърваха края на суетността на Яне и неистовостта му да се кутира здраво на бъдещия политически пазар.

И настана какафония.

Първо Яне рече – гонете радикалния ислямизъм в с. Гърмен. И ДАНС-аджиите си претрепеха кокълчетата посреднощ да вадят кмет и даскал за да ги водят на „Черковна”. Първоначалната новина бе, че са арестувани. После стана ясно, че само са доведени за разпити заради радикалния ислямизъм. Още по-после пък се оказа, че ги викали не точно заради ислямизма, ами защото заплашвали живота на Яне Янев.

И на финала цялото село Гърмен посрещна обратно с овации кмета и даскала си като герои и на всичкото отгоре ги уви в българското и европейско знаме.

Прокурорът Кокинов, който непрекъснато изумява медиите с непрестанното дообясняване на някой „сензационен арест”, тоя път набута с двата крака както ДАНС, така и Яне – „уточнявайки”, че агентите на родното ФБР не гонели Михаля на радикалния ислямизъм, ами спасявали живота на Яне.

Луда работа.

За десерт премиерът Сергей Станишев директно нападна Яне и тези „които го подържат” и даде знак за онези, които виждат отвъд нещата, че манджата отдавна е пресолена.

Справедливостта изисква да се отбележи, че Волен Сидеров каза по повод скандала нещо изключително точно – защо ДАНС действа с двоен стандарт и защо чува само когато рече нещо Яне, а другите сигнали си ги премества от единия джоб в другия.

Сидеров може и да е краен, но е прав, защото в интерес на истината, ако някой непрекъснато говори за радикален ислямизъм е точно лидерът на „Атака”.

Докато Яне обхожда Търново, Хасково с придворния водещ Бареков, докато се събират театрално някакви тълпи по площадите за да се трупат рейтингови точки и политически такива за бъдещите избори, в куп градове на България се случват такива ужасяващи корупционни схеми и престъпления, че Яне може да се задави ако ги научи. Никой обаче още не му ги и продиктувал на ухо.

По тези теми родното ФБР работи бавно и тъжно, защото това не можело да се случи, онова нямало как да стане, не можели да ударят прокурор, нямало как да арестуват полицаи и натрупаната цяла информация отлежава в чекмеджетата за онези времена, в които всеки ред ще струва много пари и влияние.

Яне е симпатичен и чистосърдечен. Поне така изглежда. И нищо лошо няма в това да работи рамо до рамо с ДАНС.

Обаче в цялата му чистосърдечност мирише на избори. А мирисът на избори винаги ухае на непрани чорапи.

Яне отбягва Варна в своите фундаментални разкрития. Нищо, че местният му лидер, небеизвестният аптекар Марешки се прочу в цяла България като виртуозния Остап Бендер на осребряване на гласове. Нищо, че същият Марешки от време на време ревва против кмета и председателя на Общинския съвет, докато не му напъхат в устата цицата на търговията с влияние.

Яне просто знае, че бръкнат ли неговите приятели от ДАНС във Варна няма да остане нито кмет, нито Общински съвет, нито полиция и съд. Пък и неговите хора в съвета ще изгърмят като тапи от шампанско.

Всъщност, нека играта да продължи.

Яне е все пак някакъв проект, който трябва да ни покаже, че може да се случва онова, което ни се иска – да бият по лошите.

Ако обаче избират лошите , според интереса, който клати феса на управляващите, много скоро няма да остане и една самодива, която да превърже лютите лютите рани на Яне.

Веселина Томова