Мормоните отвлякоха дете
Първо го поканили да учи безплатно английски, но после обсебили момчето
Това е криминален случай. Наистина се надявам след моята публикация някоя държавна институция да се трогне и да си свърши работата.Защото преди Коледа подобни случаи ще зачестят. Ще ви разкажа за отвличането на душата на едно дете. Колкото и абстрактно да звучи.
Според закона
Законът забранява децата да бъдат обсебвани от сектите. Сектите са онова проклятие на нашето изтормозено общество, което се правим, че не забелязваме, докато лично не се почувстваме засегнати от него. И за да не съм голословен, прилагам текста от Закона за вероизповеданията, който казва ясно кое е позволено и кое не: “Религиозните общности и институции не могат да включват в дейността си малолетни деца, освен с изричното съгласие на техните родители или настойници.
Непълнолетните лица могат да бъдат включвани в дейността на религиозните общности и институции, освен ако има изричното несъгласие на техните родители или попечители.” Когато детето е под 16-годишна възраст, трябва да има изричното съгласие на родителите, а между 16 и 18 години – само ако не е налице изрично несъгласие от тяхна страна. Така е според закона.
Нахалството на чужденците
Детето, за което става дума, в началото на историята е малолетно, а след това попада в групата на непълнолетните. Действието се развива през 2009 г.
Стефан расте с баба си и дядо си, изолиран, без да получи ясна представа за света и хората. Майка му е починала. Той е затворен, няма приятели и не общува с връстниците си. Една вечер на тяхната врата се позвънява. Млад, добре облечен младеж с английски акцент му казва, че го кани да присъства на безплатни уроци по английски език. Младежът е усмихнат и любезен. Разбираемо е желанието на Стефан да контактува с млади хора. И тази покана е достатъчна той да отиде на сбирката. След втората среща момчето носи у дома “Книгата на Мормон”. И дотук с уроците по английски. Започват уроците по нещо по-различно – пагубно за неговата душа.
В началото на това отвличане Стефан е още на 16 години. Изрично съгласие на неговите настойници няма. Само след два месеца той навършва 17. Първо си разваля успеха в училище и почва редовно да се прибира късно вечер. Бабата и дядото усещат, че губят внучето си. Търсят го няколко пъти при мормоните, прибират го у дома. Но закъсненията стават ежедневие.
Съпротивата на близките
Бабата опитва да се разбере с чуждите емисари с добро.Тя моли да оставят на мира внучето й. Успява да се срещне дори с бургаския директор на сектата Николай Николов. Горещо го моли за разбиране. Всички край него се правят, че я слушат. Не обелват дума. Жената описва бездушието на религиозните водачи в жалба и заедно с бащата на детето я внася в полицията. Жалбата е подадена в ОДП-Бургас през февруари 2009 година. Полицай Иван Димитров препраща сигнала до прокуратурата, до Дирекцията по вероизповеданията, но не получава никакъв отговор. Минават 2 месеца, за да се стигне до едно писмо от Районна прокуратура до ДАНС и до Дирекцията по вероизповедания: “Писмо за произнасяне по компетентност съгласно правомощията по член 35 от Закона за вероизповеданията”. Нищо повече – само за произнасяне по компетентност. Но трудно се намира компетентен в нашата държава. Писмото е подписано от прокурор Панчева.
Цяло лято българските власти мълчат. Познатото българско писане на писма до институциите е подновено през октомври. И от един телефонен разговор с Георги Кръстев, който е служител в Дирекцията по вероизповедания, става ясно какво е направено по случая. На 17 април 2009 г. мормоните са били уведомени и им е поискано обяснение. През май от централата на сектата отговарят, че Стефан не е член на тяхната “църква” и не посещава техните служби. Първото е истина – член на “църквата” им може да стане само след навършване на пълнолетие, т.е на 18 г. Но второто им твърдение е лъжа – самият Стефан потвърждава, че ходи на службите им. Сектантите твърдят, че той само е участвал в техните забавни вечери. През някои дни се молят, а през други играят на различни игри и спортуват. Или учат английски. Стефан като всяко момче има нуждата да бъде част от колектив. За едната година, през която контактува активно със сектата, той става напълно зависим от нея и без да е официално мормонизиран. Той просто е отвлечен от близките си. Момчето се дразни, когато стане въпрос за религиозните му покровители и крещи на всички, които се опитват да му обяснят в какво е въвлечен.
Жалката пародия
На въпроса защо още в началото не е забранено на стектантите да се занимават със Стефан по телефона държавният служител Георги Кръстев отговаря, че няма нарушение на закона. Бил ли е Стефан включен като малолетен без изричното съгласие на настойниците си в дейността на организацията? Бил е. Бил ли е включен като непълнолетен при наличната жалба и ясно изразено несъгласие от страна на попечителите в дейността на организацията? Бил е. Защо Кръстев твърди, че няма престъпление? На този въпрос не можем да отговорим. Кръстев обяснява, че жалбата не е подадена, където трябва. Трябвало да бъде подадена в самата секта. Устното жалване на бабата не се смятало за жалба. От друга страна в местния клон на сектата няма деловодство, където тя да бъде входирана и заведена законно.
Следователно трябвало да бъде подадена в централата й в София. За повече от една година не се намира институция, която да наложи спазването на закона. Това време е напълно достатъчно за ловците на души.
Внимавайте за децата си
По наблюдения на специалисти сектите и особено мормоните имат стройна организация – като разузнавателна централа. Вървят по двойки, минават по един и същ маршрут няколко пъти, наблюдават, обменят информация и набелязват потенциалните си жертви. Реших да се срещна лично с тях. Адресът им в Бургас е улица “Цариградска” 29, в самия център на града. Фасадата на сградата е нова и лъскава. Над вратата пише “Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни”. На стъклата са залепени обяви за безплатни уроци по английски език – всеки четвъртък и събота. Позвънявам и след малко излизат две усмихнати момчета – единият се представя като Сашо, а другият като Фарли. На брошурката, която ми подават, са целите им имена и кратко представяне – Алекс Грейди е от Лос Анджелис, Чейс Фарли е от Атланта. Най-обикновени американски момчета, на пръв поглед. Питам ги познават ли Стефан. Да, познават го. Предпазливи са в отговорите си. Продължавам с въпросите – знаят ли за жалбата и направената им забележка Стефан да не присъства на събиранията им. Знаят и са наясно, че Стефан ще може да се приъседини към тях след навършване на 18. Което е съвсем скоро. Само след броени месеци. Мормонските мисионери са спокойни за своята жертва – те вече са я оплели в мрежите си. Защото никой не може да ги спре да дават уроци по английски език. Задавам им въпроса има ли ограничение за възрастта на хората, които присъстват на уроците. Не, ограничение няма, хвалят се те и обясняват как в Ямбол имало момче на 10 години и дядо на 80.
Мормоните отвътре
След като ги помолих да влезем в “църквата”, за да видя къде се провеждат уроците, те отключват вратата и предупреждават, че не са съгласни да публикувам снимките. Правя няколко кадъра скришом, снимам и “Книгата на Мормон”, която лежи върху един диван. Проповедническите им брошури са навсякъде. Явно това е нов метод за изучаване на чужди езици. Вътрешността на помещението по нищо не прилича на учебен кабинет. Няма учебници, няма дъска с граматика, дъска за писане, чинове. Има пиано, табло с цифри, които обозначават номера на песнопенията и столове. Абсолютно ми забраняват да снимам тях двамата. Проявавам разбиране.
Тази секта вербува привържениците си с безплатни уроци по английски. Но друга секта е организирала нелегална детска градина в центъра на Бургас. Всички те си намират вратички и начини да вербуват и обсебват психически лабилните и безпомощните. Много хора са си задавали въпроса защо го правят всичко това тези религиозни организации, къде им е изгодата. И пак стигам до началото – за отвличането на душата не се плаща откуп с пари. Плаща се със самата душа.
Отвличанията продължават. Може следващото дете да е вашето.
Николай Фенерски
В. „Десант”