МРЪСНИТЕ БЪЛГАРСКИ ИЗБОРНИ ПАРИ

Доган, Борисов и Станишев са ключовите имена безапелационно преодопределящи  пътя на развитие на  българския парламентаризъм  след предсрочните парламентарни избори  на  12.май.2013 година. Техните партии, техните  бъдещи  депутати са жалки творения на съществуващ безапелационен троен авторитаризъм . Истината е, че както членовете и симпатизиантите на трите партии, така и депутатите, които те ще имат възможност да изберат, може би – свободно и демократично , вече са поставени от своите вождове в изключително унизително положение. Волята на вожда е закон, wбезпрекословното подчинение е задължително.  

* Не искам да си спомням за Тодор Живков  –  той беше сатрап , който  в продължение на повече от  35 години еднолично до садистичност се разпореждаше с човешките съдби.От правилото просто нямаше изключения. В един късен декемврийски ден се случи така , че с колеги – журналисти  станахме  неволни неми  слушатели на неочаквана , злобна и гадна тирада на Тодор Живков към организационния секретар на ЦК на Комсомола Николай Добрев : „ Махам Георги Танев , не става за Първи секретар , ще го пращам в Кърджали.Тази вечер   на заседание на Политбюро ти  ще издигнеш и подкрепиш новия Първи секретар !”. Каза тези думи и отмина . Никога няма да забравя тишината , която остана .

Николай Добрев беше толкова сащисан , че и през ум не му мина да се обади , камо ли да попита за името на тогова , когото е принуден да издигне и подкрепи.Но събра  мъжество и пред очите ни , публично и дръзко написа първото изречение на предстоящото си слово : ” Без капка вътрешно колебание издигам и подкрепям кандидатурата за Първи секретар на ЦК на Комсомола на …”

 Името  на избраницата , никога не реализиралата се като поетеса Станка Вангелова , известна като Шопова , Георги Танев и Николай Добрев научили вечерта в хотел Рила,където се провело „на маса„ коронясването на приличащата по силует на Людмила Живкова световно неизвестна университетска комсомолска активистка. И не само това.За Тодор Живков гаврата с човешкото достойнство се беше превърнала  в норма на живот , дори тези , които заслужено или без основание бяха удостоени от вожда временно „да пораснат” биваха унизявани. Доган , Борисов и Станишев , и взети заедно , и всеки от тях , разглеждан по-отделно  не са направили нито стъпка по-напред от Тодор Живков . Публично известно е , че той познаваше по име и по физиономия актриси и хора , от които по някакви си негови мании се боеше и се пазеше като от огън. За почти четири десетилетия така и никога  не знаеше имената и достойнствата на гръмко наречения от него: партиен,държавен , стопански и обществен актив. Нещо повече , той съзнателно не искаше да го знае , така му беше по-лесно да безчинства.

                                                                                              2.

    Доган не е нищо по-различно от Тодор Живков. И той избра Бояна за свое скривалище от хората. И се скри. За да докаже на българското общество,че дума като парламентаризъм е само една куха фраза и нищо друго. Повече от 20 години беше депутат , без да е депутат.Такова явление в Европа няма. И не би могло да го има .

И все пак Доган вече  е феномен без аналог  в политическия живот на  България. Той е нещо несъизмеримо  по- сложно от всички , без изключение български политици  през последния повече от един век , от времето на  приемането на Търновската конституция , не само до днес , но и до след утре. Невероятно е Борисов сам – самичък  да е стигнал  до прозрението за реалната непублична роля на  Доган за кадровия , парламентарния , политическия , инвестиционния и икономическия живот на България  във времето от първото правителство на Луканов , та до след предсрочните парламентарни избори на 12.май.2013 година. Досега  не се налагаше  нито Костов , нито Симеон и Станишев да оценяват ролята на Доган за актуалното развитието на парламентаризма.  Да , имаше момент , в който Костов , изваден от равновесие , прогласи Доган за проклятието на България. Но този миг отмина и всички, дори парламентарните пудели Сидеров и Янев предпочетоха геройски да замълчат. Доган продължава загадъчно все повече и повече , поне привидно , да се отдръпва от парламентарния и от политическия живот в България . Което все още не значи абсолютно нищо освен думи и процедурни хватки.

       Като журналист , отразявал десетилетия и  житие – битието на български граждани с турско национално самосъзнание , признавам , винаги съм се опитвал да осмислям  с повишено внимание казаното, но  още повече неизреченото от тях.Те са и открити,  и притворни хора.

Доган е абсолютно различен случай.Той мълчи. Него просто няма какво да го мислиш. Щом той реши да каже нещо , не остава нищо за обмисляне.

Още от времето на първото правителство на Луканов  безпардонно и директно Доган  съобщаваше на имащите се за спечелили поредните избори какво ще  бъде неговото място около  баницата на властта – и така винаги ,  при премиерите Попов , Филип Димитров , Беров , Жан Виденов , Костов , Симеон , та до Станишев. Докато в един миг прозря , че моделът му на поведение се е изчерпил , при Борисов няма да е така, както е било и тогава Доган премислено и преднамерено публично огласи , че той  е този , които разпределя порциите. Направи  го нарочно и в точно определен момент ,но  не за навреди нито на жълтите ,  нито на червените, с които към онзи момент беше,  поне те така си въобразяваха , коалиционен партньор. Доган е политик , доказал през годините след падането на режима на Тодор Живков и след двата поредни провала като премиер на супер амбициозния , болезнено бленуващия за власт Луканов , че го интересува само  дали една , независимо коя партия има парламентарното  мнозинство за  да излъчи сама правителство , или всички избрани  депутати от всички политически партии  – и явно , и тайно му се кланят , за да няма предсрочни парламентарни избори , а той лично получава още четири години неограничените възможности  да безчинства над парламентаризма. 

    В живота е така. Всяка приказка си има край.Повече от 20 години Доган наистина беше  винаги и навсякъде , където се генерираха парични потоци  с държавни финансови средства.Не беше единствен , не беше светло , но   отпускането на пари за  „ бедствия „ , финансирането на  някой местни инфраструктурни проекти  , както е публично известно  , ставаше на принципа  : нищо не е без нищо. Много финно и деликатно ,официално , чрез парламента бяха запушени устата на всички изнудвани и рекетирани – оказа се ,че отговорност носи този дава подкуп.Е,и този който получава. Доган фарисейски , от далеч , без дори да присъства лично  съумя да затвори безболезнено за всички властници от всякакъв вид,  род и калибър , за  цялата политическа класа в България една позорна страница от най-новата ни история,която е печално известна на всички като:дай ,за да получиш. Има една тънка нишка ,по която все още може да се тръгне , ако някой  все пак  реши да понечи да започне да разплита кълбото на този вид корупция.Тя е възможна ,само ако се направи една предварителна стъпка -да се даде цялостен , безусловен и неотменим имунитет на всички гадно изнудвани и безмилостно рекетирани за да получат Разрешителни , различни документи или обекти за работа от васалните на Доган министерства : на околната среда и водите ; на земеделието и горите ; на бедствията и авариите.Ясно е – моделът Доган фалира. Един феномен тероризирал финансово българското общество,остана в историята.За да прероди и оцелее пак.    

     Предсрочните парламентарни избори на 12.май.2013 година се отличават от всички предходни след Тодор Живков с една , но много важна характеристика : порциите няма да ги раздава Доган. Наистина , и досега е  имало и парламенти и правителства , при чието  властване Доган все едно , че го е нямало.Но това  са  само привидности . Изградените  корупционни  схеми на средно чиновническо ниво във всички власти само бяха се стаили при последното правителство , чакайки търпеливо своя отново своя час.Който така и не дойде.Защото вече няма значение кое правителство ще е на власт , с какво мнозинство ,с чия подкрепа ,  с каква програма , с какви приоритети . Всичко това е минало. Доган го прозря и … забегна. Премиерът на самопровалилото се и само подало оставка предсрочно  последно правителство имаше да казва нещо на Доган , преди да напусне парламентарната трибуна.Каза му го, все пак.Макар и както той си знае , нескопосано и по милиционерски.Но никак не беше случайно , че именно Доган беше единственото и последното име ,което Борисов не премълча. И стана пределно ясно – управляващ или в опозиция на Борисов му е дошло времето да подгони  Доган.   

                                                                                                 3.

     Борисов е бил , е  и ще си остане сам и самотник  не само във  властовата и политическата сфера. Зове го, и наяве,и в съня му ,примамливия ореол на най-високия връх .Той е покорител и това не подлежи на съмнение. Доказа го досега ,сигурно е :  ще се пробва пак.Не може да не му се признае , че почти достигнал до  своята си политическа мечта – да бъде едноличен лидер на подбрано от него правителство , гласувано от лично негово парламентарно мнозинство ,той временно  надделя на егото си  и безгласно  призна , чрез подадената негова и на правителството му оставка ,прогонвайки и депутатите си,че се е провалил.Лично той, с неговите си мечти.

        Беше се запътил сам , с фразата си  – аз нямам приятели , която познаващите го разчитаха като : аз нямам и съратници. Сам съм ,други няма. Някакъв си Цветанов?.Той ми носеше папки в министерството и общината , ако му ги поисках. Дянков? Той си няма никого освен мене , на всички казва само „ не „ , на мене – само   „да”.

       Не стана точно така.Борисов направи  първата си грешка – стана премиер на малцинството ,после дойде очакваното –  лавината го срина и улицата  го помете . Дори  да се казваш Борисов, дори  да се имаш за супер феномен ,със 116 безгласни собствени депутати от общо 240 нямаш нито теоретичен , нито практически  шанс да оцелееш като премиер. Има една ,само една и единствена причина поради която след последните, досега , парламентарни избори е съставено правителство на малцинството с министър  – председател  Борисов  : неистово  бързане да се овладее  всеки  финансовия ресурс  – партийната субсидия  за най–много депутати ; възможностите да се „усвояват”  / каквото и да значи това / парични потоци  от Европейския съюз ;  да се концентрират всички и всякакви  /легални и други ,няма как да няма и  такива  / парични приходи от платени и неплатени мита и акцизи,от ДДС–внесено и укрито. Наричаха го с различни фрази – благозвучни , че чак красиви  и литературно издържани ,но общественото явление контрабанда не се трогна. Досега само за Тодор Живковото безвремие официално се признава,че е имало контрабандни канали като държавна политика.Вече не е необходимо това да се доказва -много неща премълчаха Георги Найденов – Гето и Николай Орешаров ,но ТЕКСИМ е явление,от което може да се върви толкова много напред , че да се стигне дотам,докъде нито един български политик и държавник от последния половин век не иска да се стига Защото в незаконното генериране на потоци от мръсни пари  нищо старо не е забравено ,  няма и нищо ново.

     Не е възможно,когато от парламентарната трибуна на изпроводяк се спомене : „ … взе парите „ , тази фраза да си остане така – във въздуха. Най-малкото , защото един депутат цитира подземен  бос ,назовал име на някой , който според папката  : „ Лале ли си …” е взел милионите евра. Аз лично не повярвах. Но войната в бивша Югославия ми създаде не малко професионални , колегиални , приятелски и чисто човешки контакти. Пък  и в Белград от своите познати не исках никак много – те си имат толкова много на брой ,  толкова обемни  по съдържание , толкова крупни  като парични суми  криминално – политически  :  проверки , проучвания , досъдебни производства , съдебни процеси , влезли в сила присъди , обжалвания ,че моето кратко и просто питане не ги затрудни.Поиграхме си кратко на дипломатическа условност , разменихме си приказки като по филмите –  уж  само хипотетично се питахме и си отговаряхме  , но в края на краищата журналистическата ми обиграност измъкна това , което ме интересуваше. Оказа се , че в Белград пари не се забравят,помнят се , темата за  даването и вземането на мръсни пари между  престъпници и властници  е приоритет веднага след убийствата, когато става дума за пари , за мръсни пари  , валидно е правилото  – никой не е забравен ,нищо не е забравено.В Сърбия така наречените  „ компетентни органи „ много , ама наистина много знаят за ош-беша с кинти между българи и сърби , по конкретния случай с лалето са вече много напред , но , по техния изказ – не варкат , интересува ги дали някой е дал / или обещал / пари за нещо като закрила в България от някого , който тогава е имал властта да се разпорежда ,но нечии думи не им стигат ,засега.И както се полага ,като журналист, най-накрая си попитах в прав текст дали има достатъчно основания  от страна на Сърбия да се поиска чрез съдебна поръчка да бъде разпитан някогашен главен секретар на българското МВР относно признания , които в средствата за информация се приписват на сръбски гражданин,с едно от многото си „партизански „ имена  , живял незаконно и арестуван в България  – за парите.  Отговорът беше кратък  и еднозначен – започнато е,няма давност ,събитието ще се състой. Все от някъде трябва да се започне и по стар , изпитан и доказан метод на партньорство ,старта ще дойде  от Сърбия. Няма забрава , защото от 2000 година партньорските служби на Австрия,разкрили истинската самоличност на Йосич -„ Марко „ чакат от България и Сърбия отговор.

                                                                                                        4.

     Станишев няма как  да бъде забравен. Дори и само заради  пооръфаното  пуловерче  , по което го отведе в централата на БСП в София Георги Димов , за да го представи официално на Първанов , като светла надежда на международното работническо  и комунистическо движение. Георги Димов , тогава водещ се временно на длъжността шеф на международния отдел на БСП , беше  бивш и бъдещ пълномощен министър на България във Виена.Не,нищо никак не е случайно.Едно застаряващо момче,раздавайки го дружелюбно, но сдържано , си беше самосъздало  легендата , не че някой тогава това го интересуваше , че е журналист – международник на свободна практика.Тогава , а и сега , такова животно няма. Не исках да съм груб , но при коронацията , защото появяването на Станишев в партийната централа на БСП си беше явна , неприкрита първа стъпка към  партийния връх,си позволих  да предложа на колегите ,да определим статута на  Станишев  като интелигентен – безработен.  Първанов беше си беше направил сметката.  Двояко , при това.  Тогава той все още се мислеше за учен , искаш да пише по теми в института по История на БКП ,  които години наред беше обградил като своя  лична територия бившия доцент във Висшата партийна школа   Димитър Яков Станишев , преди да осребри  като завеждащ отдел „Международен”  и  после  – като  Секретар  на ЦК на БКП  партизанското си минало във отряда „Чавдар „ . И още. Първанов знаеше , че  социалистическата партийна кариера в БСП се протежира от влиятелното австрийско крило  в европейското социалистическо движение и нямаше , тогава , нищо против.Самозаблуждаваше се , че пребиваването на Станишев в БСП е временно , докато не се оказа , че няма нищо по-постоянно от временното – Изпълнителното бюро на БСП беше подменено от личния антураж на новия , уж временен , вожд – Ивайло Данаилов , Росен Карадимов , Азер Меликов , Борислав Гуцанов , Тома Томов и сие ; ветераните Димитър Дъбов , Румен Петков , Георги Пирински , Евгени Узунов , Георти Божинов ,  бяха подложени на известната терапия на моркова и на тоягата.Георги Първанов и Румен Овчаров неизвестно точно кога и как станаха„врага с партийния билет”.Партийният преврат успешно приключва,идват новите лица    

    Само дето безплатен обяд няма.Както и безплатна кариера.Макар и била тя – едно неуспешно премиерство на едно безпринципно събрано правителство , създало и укрепило дълбоко корупционна среда в централната и в местната власти.Истината е , че ако кметът на село Мечка , беше Председател на БСП на последните парламентарни избори  , депутатите – социалисти щяха да бъдат поне с дузина повече , ако сред тях тях не бяха управленските корифей Масларова , Овчаров , Петков , Гагаузов , Димитров , Мутафчиев  и вечните партийни хрантутници  Дъбов , Пирински , Божинов , Великов . Публична тайна е,че министрите по формулата на коалицията касираха безмилостно  и безцеремонно  лично осребряваха последното си министерстване , но за министър-председателя и за глутницата „съветници„около него имаше,но не толкова ,колкото му трябваха.

   Историята и знае , и помни. На провалилият се като управляващ  държавата ,наричан нежно  в най-тесния му личен  приятелски кръг Яков – на едно от имената на баща му : Димитър Яков Станишев , старателно пазено в тайна : защо ли  ? ,  му трябваха  пари. Да си откупи новата длъжност , която никой друг в Европа не  я искаше , за която на никой сериозен политик в лявото политическо пространство през ум не му минаваше да дава пари.

   Станишев вече беше длъжник но виенското политическо лоби , пробутало го от интелигентен – безработен през национален партиен шеф до Председател на партията на европейските социалисти.Ако има някой политически  наивник , които дори за миг да си мисли , че всичко това е без нищо , той е щастливец.Схемата , измислена , разбира се , не от Станишев , но реализирана успешно от неговата приближена и от личния му нежен антураж  с държавни пари – за пиар , моля Ви се и то , представи си – на българската държава е факт.

  Възникна нещо на пръв поглед несъществено и несвързано с българската държава. Едно писмо да Главния прокурор на България , според нея , оневиняващо приближената на Станишев и , разбира се , самия него. За тяхно съжаление , оказа , че не е така.Писмото е формален , но достатъчен повод неоспоримо да се установят факти и обстоятелства : дали на австрийска територия австрийски гражданин или граждани са извършили с български държавни пари престъпление.На пръв поглед – нищо. Поне за Станишев и приближената му.Дали е така ?

Димо Ангелов ,  Виена – Белград – Виена