Мутри и масони се връткат във властта
Старите мутри бяха големи интриганти. ДС-менторите им ги зареждаха със смъртоносния цинизъм на саркастичната сплетня. Мнозина ученици надминаха учителите си. И се сдобиха с престижни парцели в място злачно и покойно.
Някои от старите мутри се вживяха в ролите на „босове”. Други наистина станаха босове. Преуспяха онези, които се оказаха ефикасни държавни назначенци в „подземния свят”.
Босовете овладяваха властовите процедури в движение. Влязоха в играта с преразпределителното „представителство”. И пласираха свои довереници на местата, където се вземат решения за генериране на ресурс за превземане на монополни позиции в бизнеса.
Босовете „внезапно” откриха, че дублажите са изгодна властова технология. Услади им се да са представени навсякъде. Но никога не забравяха, че трябва да дебнат къде се инсталират ДС-менторите им. И ги последваха в масонските ложи – чрез свои доверени представители и пряко.
Не ги отказаха дори отстрелите на видни масони-босове като Илия Павлов. Нещо повече – дублираха усвояването на остатъците от мултиимперията със заемането на освободените „зидарски” капии. Не се смущаваха от пищната бутафорност, властваща в някои масонски ложи. Стараеха се да бъдат близо до „приятелите”, т.е. – знаеха, че трябва да държат враговете си близо, много близо, на една масонска целувка разстояние.
Така с годините липсата на качествени изменения доведе до количествените натрупвания. Мутренско-масонските ложи се рояха. Но почти всички „тарикати” бяха извадени като от калъп. Вместо до дискретен триумф на тайнствената търпелива решителност се стигна до показна афишираност.
„Тайните” играчи крещяха – „Ние вземаме решенията, ние се караме, ние се разбираме, ние сме алфата и омегата, вие сте простосмъртната паплач!”. Голямата им шибана тайна се крие в оттеглянето от обещанията по времето на площадната демокрация в подмолните оврази на мрачните задкулисия и тайните клетви. Тайната се крие в провала на автентичното демократично представителство.
„Елитното” малцинство овладя демократичната процедура. Ниската избирателна активност го обслужи допълнително. Разходите по разкешване за купуване на гласове намаляха значително. Произвеждането на омерзение от тяхната „тайна властова схема” се оказа най-добрата им инвестиция.
Мутренско-масонската матрица полази и фабрикуването на „граждански движения”. Уплътняването на политическото пространство бе дублирано от окупирането на нови територии. Делбите си вървяха. Договорките се изстрелваха на залпове. Но териториите намаляваха. „Пергелите” станаха повече от парцелите…
Всичко се сведе до София, Черноморието и планинските курорти, до пристанища, коридори и капии в банките. Оревалите орталъка за „производство” бягаха от него като дявол от новопосветен масон. Битките бяха за контрола над монополните капии – петрол, газ, зърно, търговия с електроенергия, туристически терени.
Пренасищането на Територията няма как да бъде преодоляно като с роенето на ложите. Механизмът на дяловите участия е изчерпан. Предвижданата норма на печалба не задоволява „делящите”. Всички си паднаха по „делбата на едно” в условията на криза.
Така се стига до клетви за вярност в ложите и до удари под кръста „навън”. Фестивал на лицемерието и шестващата парвенюшка подлост.
Размятването на дрънкулките в ложите беше дублирано от патетични речи в общинските съвети. „Елитните” се опиваха от свръхпредставеността си и от ролевите си очаквания – икономически фактори, лидери на общественото мнение, партийни шефове, общински мандарини. Прикритото проникване се презастраховаше чрез открито овладяване.
Най-големите отворковци се упражняват в ролята на кукловоди. Напъват се да внушат, че са властелини на информационните потоци и държат в ръцете си всичко и всички – от президента и премиера до последния селски кмет.
Сега на прицела на интригантската им ненаситност е поставен кмет на голям град. Заградили са го със свои хора, които му се кълнат във вечна вярност, а са шлякани продажни душици. Не се спират пред нищо. Не ги безпокои дори наличието на семейни драми. Вездесъщата им жестокост се корени в комплекса им, че са публични джуджета. Кметът ги мачка със своята свръхпредставеност в рейтингите. След него е Пустиня.
Но ранимата му душица е разголена пред транжиращия цинизъм на Месарите в нелегитимния властови корпус. Тайните срещички на мутри и масони в събота редяха сценарий сред сценарий как да бъде обезкостен фамозния кмет на голям град.
Червени масони и червени мутри искат главата му. И го въвеждат в заблуждение за истинския фронтмен на бъдещата атака. Блъфирането е коварно.
Примерът с „кмета на голям град” е преднамерено стилизиран, разбира се. Но е реален. Въпреки напъните на мутренско-масонското котило да мистифицира ресурса този властник да бъде смачкан до обикновена кукла на конци. Твърдата му позиция през седмицата очевидно не обслужва налаганата десетгодишна представа, че е удобно и услужливо мекотело на временна властническа позиция.
Ентусиастите баха хванати в крачка. Подкрепата на премиера за „кмета на голям град” превръща местните мутромасони в обикновени борсови губещи. Паниката се усилва. Общият враг само временно помири враждуващите „братя”. Иде часът на Разтоварването. Отстрелването на някои „тарикати” от властовата процедура е неотвратимо като неминуемата смъртоносност на Онова Място злачно и покойно.