Мълчанието на агнетата
Натискът, на който очевидно са подложени медиите, премести заглавията за несекващите палежи по-назад в новините и намали шрифта в печатните издания. Все пак, дори и да е от най-високо място, внушението не може да запуши изобщо медийните канали, защото това, което няма да съобщят или коментират, ще избухне като бомба със закъснител в интернет. А един от резултатите ще бъде подриване на доверието в традиционните медии и сериозни подозрения за съглашателството им с властта. Оттам пък следва ново падане на тиражите и намаляване на популярността.
Двойният стандарт в илюстриране и пропагандиране на борбата с престъпността е очевиден –
ръководството на сектор “Сигурност” обикаля от зори до мрак телевизиите
и се усмихва завладяващо-очарователно от страниците на печатните медии всеки ден. Това обаче става, когато се докладва за поредната победа над лошите. Същите тези мениджъри потъват в дълбока нелегалност или преминават край иначе обичните журналисти със скоростта и невъзмутимостта на кортеж от черни джипове – любим начин на движение на ръководителите на несъществуващата вече организирана престъпност, когато гърми, трещи или гори.
Какво щеше да се случи, ако медиите сервилно си мълчаха? Това, което вече се е случвало!
Оказва се, че палежи е имало и през септември и през октомври. Медийната тишина гарантира спокойствие около изборите, но и видно по резултатите – над 60 палежа за по-малко от месец – доведе до измамно усещане на спокойствие и ведрина сред полицейските началници, охарактеризирали сеирджийството на силите на МВР пред дома на Цар Киро в Катуница като “контролирано насилие”.
Ниската разкриваемост на извършители на престъпления не е от вчера. Огромно количество дознания си остават мъртви с краен резултат “неизвестен извършител”. Отхвърля се работа, но резултатът е близък до нулата. Редовият състав работи упорито и всеотдайно, но очевидно усилията му са насочени от ръководителите на сектора към безперспективни направления, заподозрени, насоки и версии.
Умелото управление е най-важно за създаването и предоставянето на хората на качествения продукт “гражданска сигурност”. Очевидно е, че полученият брак, лошокачествена продукция, несигурност, бъркотия, страх, не се дължат на липсата на желание и старание сред полицаите. Те са
логичен резултат от некадърно, неумело и самовъзхваляващо се управление
Управление дотолкова самозаблудено, че говорещо вече за себе си в трето лице.
Липсата на доверие в органите, призвани да ни пазят – нас и имуществото ни, е налице. Страхът от опожаряване на 10-15-годишните автомобили изкара хората на дежурства в студа и мъглата, но не доведе до споделяне на информация за евентуални извършители с полицията. Загубата на доверие е началото на края за институциите, натоварени с обезпечаването на обществения ред и сигурност.
Неумението да се обезпечава анонимност на свидетелите, нежеланието да се защитят тези, които са дали свидетелски показания, липсата на реална програма за защита на свидетелите водят до нежелание за даване на показания и съобщаване за станали известни престъпления или признаци за такива.
Общественото недоверие и продължаващата дългогодишна кампания срещу секретните сътрудници превръщат специалните служби в подобие на любимите на адмирал Канарис фигурки на трите маймунки – ни чул, ни видял, ни промълвил – неми, слепи, глухи.
Специалните разузнавателни средства, този краен инструмент за противодействие на престъпността е обречен, без получената информация и съдействие от живи хора. Техниката сама по себе си не може да разкрива престъпления и престъпници. За това е необходимо доверието и съдействието на гражданите. А то липсва!
Огромният механизъм на сектор “Сигурност” се върти на празен ход.
Ресурсите, отделяни за него, са многократно по-големи от щетите, нанесени на хората от т. нар. “конвенционална престъпност”. Няма такъв механизъм, който обаче да работи без компетентно управление, колкото и ресурс да се отделя за него. Замяната на ефективно управление с нарцисизъм, демонстриран в медийното пространство, може да доведе до временна заблуда и увлечение, но истината е такава, че скоро удря като с мокър парцал по главата и главните действащи лица и потърпевшите статисти-граждани.
Медийното спокойствие наистина дава по-голяма свобода и осигурява по-ефективна дейност на оперативните работници, дознателите, работниците от оперативно-техническите служби. Но то е възможно, само ако обществото е сигурно, че в уютната тишина се работи неуморно и в негова полза. Когато се осигури такъв комфорт, но той бива нарушен от поредното кресливо турне на поредния победител над престъпността,ефектът се превръща в дефект.
Мълчанието (след кратък информационен бум) за неразкритите убийства (на журналиста Боби Цанков и Юри Галев), за множеството липсващи лица (над 62 през последната години и вероятно жертва на отвличания), за липсата на резултати от работата по взривовете, избухнали пред медии, политически централи и автомобили на журналисти през годината, не доведе до по-добра продукция, положителни резултати и подобряване на гражданската сигурност. Разкриваемостта на престъпленията продължава да намалява както спрямо официалната статистика, базираща се на заведените престъпления, така и спрямо огромната латентна, незаведена престъпност, овеществила липсата на вяра на хората в полицията и увереността, че е безсмислено и вредно да се съобщава за престъпления, дори когато те засягат лично.
Единственият резултат от такава тишина и комфорт е декларацията на управляващите сектор “Сигурност”, че са премахнали организираната престъпност, поръчковите убийства, отвличанията и пр. –
активи на политиката на щрауса, които при внимателен анализ се превръщат неминуемо и еднозначно в пасиви.
Мълчанието в нашия случай не може да доведе до нищо добро. То само ще бетонира една практика на самохвалство и управленско неумение, на самовъзвеличаване и безкритичност, на престъпление без наказание.
Това е мълчанието на подложените на терор, на незащитените, на ограбваните и пребиваните, на намушкваните пред дискотеките. На данъкоплатците, плащащи за лоша и некомпетентна услуга. Мълчанието на агнетата.
Доцент д-р Николай Радулов