Нагаждачеството „узаконява“ изнудвачеството ( в медиите)
Продуцентът на криминалното шоу „48 часа“ Джо Холдърман изнудвал за пари колегата си Дейвид Летерман,( в чието предаване вече два пъти гостува президента Барак Обама). В резултат на това Летерман изпреварващо разказа сам за свои любовни авантюри на работно си място, за да лиши от възможността своя изнудвач да го шантажира, че ще ги опише в книга.
Дотук – всичко е по – скоро клюка, която едва ли заслужава кой знае какво внимание. Интересното обаче е онова, което следва като реакция от страна на властите. Оплакването на Летерман се оказало достатъчно, за да бъде арестуван Джо Холдърман. Сега той се бори да докаже своята невинност и ако не успее, го чакат 15 години затвор.
Кой е прав, ще решава правосъдието. Но е забележително, че го има.Това е вече повод за размисъл и сравнение.
Изнудването на потенциални събеседници, които не искат да участват в телевизионно предаване, но се принуждават да го направят от страх, че в тяхно отсъствие ще им бъде отмъстено от екрана без да могат да се защитят, е стандартна практика у нас. Няма да спомена имена, защото няма как да знам всичко по въпроса, а някой горд със себе си водещ може да ми се обиди, че съм го пропуснал.
Освен наблюдения, имам и личен опит. Този „номер” ми беше приложен и на мен не много отдавна от един водещ, при когото не пожелах да се явя. За наказание той покани друг колега да говори лъжи по мой адрес. Чудни колегиални отношения, нали!
А какво да кажем за стандартната практика на изнудване с обратен знак: щом не каниш онзи, когото ти „препоръчваме”, лошо ти се пише. Изписа ми се. Отказах на самия ни президент Първанов, от чието име близката му сътрудничка Башлиева се опита да ми наложи на всяка цена събеседник в моето предаване. Много скоро ми се наложи да си търся друга работа. И така – вече трета година.
Изнудвачеството в българските медии е публична тайна. Но оплаквания на практика няма. Кой ли би се осмелил да повярва на оплакалия се? Нали след това ще последва…шантаж срещу дръзналия да се довери на оплакването.
У нас е така: изнудвачите са по – силни от закона. С тях се съобразяват.
Писал съм и пак ще попитам: защо единствената област от българската публичност, която е недосегаема за проверки за каквито и да било нарушения на закона, се оказват медиите? Колкото по – брутален е изнудвачът, толкова повече го „уважават” . „Бий, за да те уважават”, както казват в Русия.
Сега разбрахте ли отговора? От него излиза, че тук медийните босове са над закона най – вече чрез своята обезоръжаваща евентуалното им преследване слабост да се нагаждат към силните на деня. Резултатът от това е, че дори и да има желаещи да се оплачат от изнудваческите практики, те благоразумно си мълчат.
Иво Инджев