Напоително за системата
Едва ли са много държавните служители, които могат да се „похвалят“ с подобно досие.
Ако оставим на страна „писанията“ за това, че въпросният държавен чиновник носи часовник за 30 хил. евро, има средно образование и се грижи за подопечните му „селски гьолове“, то сериозно трябва да се замислим за престъпното съзнание в администрацията. Защото, въпреки прокламираният нов политически морал, градежът на европейска България, оказва се, се прави от материали със съмнително качество. Прав ще се окаже премиерът, когато говори за човешкия материал у нас пред сънародниците ни в САЩ – защото качеството на администрацията, която идва от цялостната заготовка, се поставя на сериозно съмнение (а това е най-безболезненият евфемизъм, който може да се употреби за случая Харизанов). За пореден път.
За пореден път земеделският министър е подведен. За пореден път покрай него и цялата държава. Защото Бисер се превърна в нарицателно не на човешката съпричастност, на която станахме свидетели, след като орди от доброволци полетяха към мястото на трагедията още същия ден. Бисер се превърна в нарицание за престъпното държавно безхаберие, което е „напоило“ цялата държавна машина. Тази, която записа в Стратегията за национална сигурност като приоритет сигурността на отделния индивид. Именно тази машина има нахалството да прокламира нови модели като посочва назидателно с пръст – „Наглите“, „Октопод“, „Медузите“… Стилиситка, която говори достатъчно за системата само чрез нарицателни.
Юлиян Христов