« Върни се назад Публикувано на 26.08.2013 / 11:33

НАП ПОГНА ПРЕЗИДЕНТА РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ ПО СИГНАЛ НА НИКОЛАЙ БАРЕКОВ

 

Изпълнителният директор на TV7 и NEWS7 подаде сигнала след разследване на медиата, подаден на 19 юли т.г. То показа, че в качеството си на управител на голямата баварска компания „Линднер“ сегашният държавен глава е пренасочвал милиони в поне две офшорни компании, регистрирани в Кипър. Самият президент реагира на тези твърдения като се сравни с марсианец и обясни, че дори жител на Червената планета би бил набеден в нечисти сделки.

„Не става дума за голословни обвинения в марсианство, а за сериозно разследване на сериозни журналисти и сериозни документи срещу Росен Плевнелиев“, коментира днес Николай Бареков в сутрешния блок „Добро утро, България!“. Той допълни, че след като е подал сигнала е бил привикан да даде писмени показания във връзка с допълнителни сведения, които трябва да бъдат предоставени в 14-дневен срок и които той самият ще предаде като съвестен гражданин.

Журналистът подчерта още, че държавният глава трябва да отговори на два въпроса, които упорито избягва и по отношение на които е щаден от повечето медии. Имал ли е някога през живота си той или двете му жени офшорен бизнес и дали е знаел, че негова офшорна компания е използвана от Иво Прокопиев, за да източи пенсионен фонд „Доверие“?

“Тази офшорка “Инукс” и съответно “Билингам” като практика са въведени от “Линднер” с участието на президента Плевнелиев. Той ли е инициатора? Принудилили са го?”, пита разследващия репортер на ТV7, Моника Гаджанова. И очаква отговор и на въпросите собственик ли е на “Инукс”, кога е прастанал да бъде и какви пари е платил като данъци? “Не е престъпно да имаш офшорка, въпроса е, че в Кипър, където имаме споразумение за избягване на двойно данъчно облагане трябва да се покажат документи, че са платени данъци.”

„Ние сме доказали, че Превнелиев не е имал бизнес, около който няма офшорни компании. Съзнавам, че тези факти представляват политическа атака – но те са достатъчно сериозни и Плевнелиев трябва да отговори, ако не на нас, то на НАП“, каза  Николай Бареков. “В политиката има понятие морал. Не е морално като отидеш на форум на Европейската комисия да заклеймяваш офшорките и да дебатираш как трябва да се закрие офшорния бизнес и в същото време да имаш офшорка, а и да не отговаряш на въпроса “платил си си данъците”?!, допълни още Бареков.

Бареков в блога си атакува и лидерът на ДСБ Радан Кънев с материала си:

„АМИ АКО Е ВИНОВЕН”?

Помните ли тази реплика – „Ами ако са виновни“? С нея премиер – министър Иван Костов обясни на журналистите през далечната 1999 година дългото мълчание по темата на българската държава, която се опитваше да прикрие съдбата на набедените и малтретирани български медици, обвинени от режима на Кадафи в заразяване на деца със СПИН.
„Ами ако са виновни?“ е реплика, изключително характерна за стила на Иван Костов и обкръжението му.
С репликата „Ами ако са виновни“ бе затрита цяла една велика някога синя идея, защото някои десни се смятаха за по – десни от другите.
Днес репликата на бащата на ДСБ „Ами ако са виновни“ звучи по адрес на абсолютно всеки новопоявил се политически субект – от независимият кандидат за общински съветник в някое малко градче до всяка заявка за политическа линия, различна от тази на партията, събрала гордите малко над 2 процента на последните избори, за които според официалната статистика, публикувана от сметната палата същата партия похарчи над 2 милиона български лева.
„Ами ако е виновен?“ – звучи и от устата на новият лидер на ДСБ Радан Кънев по адрес на всеки, който би заплашил крехките няколко процента на новото дясно чудо, наречено Реформаторски блок.
Няма значение дали се казваш Пешо, Гошо или пък…Николай Бареков, примерно.
Впрочем, десницата у нас има уникални качества – тя предлага алтернатива на комунизма, декларира, че е единствената преграда срещу мафията и че е единица мярка за демокрация.
А се опитва да се бори срещу въображаемия комунизъм с помоща на най – свирепите комунистически методи.
За това не се чудете, когато млади момчета, на по тридесет и няколко години, които дори не си спомнят първите митинги в началото на 90 – те, градовете на истината, окупацията на всички университети и изобщо – истинската битка с комунистическото мислене у нас, биха могли да ви обвинят в същия тоя комунизъм, срещу който вие сте се борили през студената зима на 1989 – 90 година, когато Петър Младенов искаше да вика танковете.
Този кратък текст не е отговор до лидерът на ДСБ Радан Кънев, който, откакто е лидер, прави впечатление на симпатичен млад мъж, за съжаление обременен от стари доктрини.
Този текст не е и опит за заяждане с Реформаторския блок, който умира да раздава морални присъди към медии, журналисти и партии, без да погледне към себе си.
Това кратичко четиво е написано, за да покаже, че с презумпцията за виновност на десницата, звучаща в думите на Костов „Ами ако са виновни?“ Реформаторския блок не го чака нищо повече от евентуалните 10 депутати в следващия парламент.
За това, вместо да нападат новопоявилите се и необвързани със статуквото политически формации, реформаторите трябва спешно да погледнат в собствения си двор, където положението нито е розово, нито толкова чисто и неопетнено, колкото се опитва да го изкара господин Кънев.
Там десните имат много работа – да се разберат ще играят ли заедно с ГЕРБ по линия на ЕНП. Да се уточнят по спорни позиции, като тази за шистовия газ, която само доскоро караше зелени и тъмносини да се хващат за гушите. И не на последно място най – накрая да заявят на избирателите си – Реформаторския блок коалиция ли е, или някакъв кръжок за реанимация на политически партии с помръкнал блясък.
И за да завършим, нека дадем един пример – докато ДСБ, чрез лидера си влизаше в задочни спорове с новите политически субекти, от партията му – ДСБ – заявиха, че започват извънпарламентарен контрол. И обявиха 2 теми, по които ще работят.
Ако ДСБ беше вкарала енергията си в нещо, различно от фразата „Ами ако са виновни?“, сега нямаше да участва в извънпарламентарния контрол, а щеше да е част от парламента и коректив на управлението. А Иван Костов нямаше за пореден път да е сърдит на българския народ и щеше да си е начело на партията, без да му се налага да управлява чрез други хора.” 

 

Afera.bg

 

«