Народът = “Music Idiot”

Всички са потресени. Журито плаче. Водещите неловко се чудят как да излязат от зловещото положение. Самите участници също са шокирани.

Народът в “Мюзик Айдъл” избра да остави вън от шоуто едни от най-добрите гласове. На Пламена и Нора.

SMS-ите на публиката трябваше да оставят двама в най-заден план, между които на един щеше да се наложи завинаги да напусне музикалното съзтезание.

И българинът избра да изгони най-добрите.

Докато си бъркаше в носа или в други части на тялото, докато къркаше ракия да безпаметност, докато ръгаше чушки с боб, същият този българин гласува. Напук. На таланта.

Просто защото българинът никога не е обичал таланта. Той предпочита някой да му се криви, да му прави долнопробно шоу и да прилича на него – с лигавенето си, с войнстващото си бездарие, с ужасяващата амбиция, неподплатена с качества.

Българинът гласува за себе си. И остави най-добрите гласове да се бият за последното място.

Журито беше шокирано. Фънки нарече България Абсурдистан. Люси Дяковска не спря да плаче, изумена какво се случва тук. Защото Люси отдавна живее далеч оттук, в цивилизования свят. И там пускат SMS-и, и там формата на “Мюзик Айдъл” е същият. Но там хората очевидно са различни. И се радват на таланта, и го поощряват, и го избират, и гласуват за него. Вместо да се кефят на лайняната чалга и “какво шоу” е станало.

Всъщност, случилото се в “Мюзик Айдъл” е показателно за манталитета на цялото ни общество.

Изборът да хвърлиш на боклука най-талантливите и най-способните е типичен за психиката на българския народ, който види ли нещо по-добро от него, моментално гледа да го стъпче, за да не стърчи над него.

Защо се чудим тогава как прави своя избор българския народ?

Върши го по същия начин, както в “Мюзик Айдъл”.

Или не гласува въобще, защото го мързи да има позиция. Или докато псува, ругае, и пие, избира най-парадоксалното, само и само да покаже напук, че иска някого да накаже. На българина обаче никога не му идва на ум, че така наказва единствено себе си.

Защо се чудим, че същия този народ непрекъснато избира някакви управници идиоти и залага на тях като за последно с най-олигофренския избор. Точно както го направи снощи в “Мюзик Айдъл”, българският зрител си избра един фъфлещ и измислен цар, на когото повярва, че ще го оправи за 800 дни. Крещи в захлас и след един истеричен нов фюрер, който го води в “Атака!”, ръкопляска като малоумен на един бивш пожарникар, който утре ще ръкоположи за премие, и който ще му разкаже играта за осем дни.

Напук.

Ей тъй на.

Шапка свалям на скандалния Иван от “Мюзик Айдъл”. Той освен, че е талантлив, е и прозрял най-важното – какво точно иска да види българина. И му го дава.

На същия този българин му дай простотия, лиготия, лук, праз, уиски в пласмасова чаша, кючек, завис, и злоба.

Този българин никога няма да гласува за таланта и за човека с качества.

Ще си избира някой, на когото харесва краката и циците, някой, коъто му скърца със зъби, някой, който е на нивото му. Защото българинът припознава в другия единствено комплексите си. И собствената си нефелност.

“Мюзик Айдъл” може и да е само едно шоу, но ни даде прогноза за бъдещето на България.

Чалга и пожарникарски шланг.

На който обаче всички ще се обесим.

Веселина Томова