Настоящето е трудно. Бъдещето – и то!
Едва ли някой в държавата се съмнява, че при Станишев, а и при предшественика му Сакскобургготски, па и при предишните е крадено, и то много. Затова и арестите на бивши министри и политици се приемат с акламации, те са виновни по презумпция, сами си го направиха.
Ограбването обаче не е било само в минало време и арестите могат малко, ама съвсем малко да го тушират – не и да го сведат до нормални за Европа размери.
Българската икономика, която величаем като пазарна, е така конструирана, че постоянно изсмуква парите на хората. В челото на тази прахосмукачка са, разбира се, монополите – естествени и изкуствено създадени. Докато тази картинка не бъде променена, България е обречена на бедност и на крещящи икономически и социални диспропорции – и съответно на политически катаклизми, понеже обществото инстинктивно се лашка от една посока в друга в търсене на елементарна справедливост.
Това може ясно да се види на всички избори след 1989 година, които търсят едно-единствено нещо: промяна на статуквото. Промяна обаче няма, понеже властта на монополите винаги е била гарантирана.
Ето например енергоразпределителните дружества. Макар че те бяха приватизирани през 2004 година, нищо не се промени, понеже монополът остана. В българската действителност монополистът е всичко, клиентът е нищо. Монополистът има право почти еднолично да си определя цената на услугата, да определя едностранно условията на договора, да отказва услугата, без да обяснява и така нататък, и така нататък.
Например, ако смятате, че сметката ви за електричество е изкуствено надута, вие не можете да не я платите, понеже веднага следва прекъсване. Можете да я оспорите, обаче първо трябва да платите. Наскоро имаше такъв случай във Варна – физическо лице получава сметка за 9000 лева и трябва да я плати, иначе остава без ток.
За ЕVN 9000 лева са нищо, обаче за един отделно взет човек това е цяло състояние. Обаче законът, българският закон е на страната на силния – на монополиста.
Така е при енергодружествата, при петролните компании, при банките, при мобилните и телефонните оператори, почти навсякъде. Те също ценообразуват както им скимне, а потребителят, клиентът има само един избор: да плати колкото му искат или да се откаже от услугата. Само че не може да се живее без ток, без вода, без парно и телефон.
И затова плащаме скъпо и прескъпо – най-скъпите мобилни телефони в Европа, бензин на цени като в Люксембург при заплати като в България, ток на цени като в Гърция и Франция, изобщо каквото човек се сети.
Нещата в България са опорочени – монополистът има всички права, при все че е икономически по-силен от клиента, клиентът няма никакви права или в най-добрия случай има права само на книга.
И монополистите се възползват максимално от ситуацията и измъкват и последните стотинки на българите. А държавата си трае, понеже тези, които я представляват – политиците, са на хранилка при монополите.
Това има фундаментално значение: подобна икономика не позволява у хората да остават пари, с които те да развиват някаква икономическа инициатива. На практика огромната маса от хората живеят, за да оцеляват, което значи – да плащат раздутите цени за бензин, ток, телефони, храна и, разбира се – данъците.
В такава държава настоящето винаги е трудно, а бъдещето… За бъдеще не може да става и дума
Георги Даскалов
www.ekipnews.com