Настръхна им косата. Чертички – синя и червена

От 10 водещи поне на 9 щеше да им настръхне косата от чертичките, които показа Бойко в “На 4 очи”.

Обаче на Цв. й настръхна косата от съвсем друго.

Била чела в списание “Тема” за разработката “Лиана”, и готово – настръхнала й косата. Цв. го повтори дори два пъти, да не би Бойко да не е разбрал. Той обаче не й обърна никакво внимание.

Предполагам, че след подобно драматично преживяване авторът на “Тема” пак си е прочел статията, за да види от какво толкова страда Цв. Той ни предлага един текст, в който коректно припомня добре известни факти, нищо повече. Но цунами разрошва косата на Цв., и то как.

В същия разговор Цв. се похвали, че няма човек, когото да е обслужила. И това го повтори два пъти – макар че всички й вярваме.

Това с обслужването е интересна тема. Ако Цв. или някой друг говори упорито срещу, примерно, Доган, това обслужване ли е? На Доган със сигурност не е.

Обаче друг е въпросът, дали това не е форма на обслужване на Бойко или на г-н Костов.И какво всъщност означава “обслужване”?

Как си го представя това един днешен журналист? Аз лично веднага се изпълвам с подозрение към онзи, който дори само спомене тази дума.

Да не прибягваме по всеки дребен повод до д-р ФрЮнг ???, обаче вие сте осведомени хора и знаете, че когато някой говори за “обслужване”, нейде в него се таи някакъв нагон – нямам предвид, разбира се, Цв.

Навремето имаше хора, които си бяха на щат в отдел “Френска любов” на телевизията те не го и криеха, а такива некадърници като мен дори им бяха благодарни. Хората си вършеха работата и толкова. Работа като работа, само дето езиците им бяха непрекъснато изтръпнали, а това било доста неприятно.

Сега официално няма отдели по фелацио. Обаче любовта се шири навред и това е известно на всеки. И никой не си прави труда да обяснява защо езикът му е изтръпнал.

Искам да кажа, че е много опасно да се репчиш, че не обслужваш никой, нямам предвид Цв. Още повече че в най-приемливия случай мнозина обслужват сами себе си, собственото си его, маниаци в телевизиите, колкото щеш.

Може да си спретнете едно приятно забавление.

Налейте си едно питие и започнете да си отбелязвате, колко екранни герои не обслужват никого, а сърцата им са като ледени блокчета.

Да ви помогна. Има един господин, например, който е готов да изяде Първанов дори суров. Обаче не беше ли той човекът, който кадеше години наред тамян на Костов? Да, да, същият.

Един друг пък беше много суров към Румен Петков – и много любезен към Брендо и неговите приятелчета, спомняте си го.

Ами онзи телевизионен идиот, който се изхитри да пише едновременно с двете си ръце, че Първанов е гений, но и Бойко е гений! И това си спомняте. И т.н.

Намерете един, който да е обслужвал единствено публиката – и пратете в редакцията името му. Не бързайте, играта е безсрочна, имате време, докато отмре и последният български телевизионен канал.

После обаче можете да се забавлявате истински, понеже трябва да направите списък на най-усърдните майстори на ласките – лесна работа, нали. Този списък обаче не го пращайте никъде, не е нужно, за него няма премия, задачата е много лесна.

Да се върнем към въпросното предаване.

На Цв. да кажем, докато й е настръхнала косата, че е най-добрата водеща някъде към 18 ч и не обслужва никого, особено когато разговаря с Бойко. И да не се занимаваме повече с нея.

Другият водещ обаче – сетихте се, Бойко, има нужда поне в неделя между 18 и 18,10 ч някой да го пита нещо смислено. Например, за онези чертички – синята и червената.

Навсякъде, където се появява, той доминира вече напълно. Дори рече на заобиколилите го строители от Южната дъга “Приятна събота”, и всички му благодариха учтиво. Само един репортер се осмели да прошепне, че всъщност е неделя. Може би беше Константин Караджов от Би Ти Ви, той е умно момче, но не съм сигурен.

Водещите отдавна не притежават храбростта и съобразителността на онзи

репортер.

Бойко им казва “Приятна събота!” и те благодарят – нищо че е понеделник, вторник или четвъртък. “Благодарим ти, ах, колко хубав е съботният ден!”

Никой досега не е успявал да зомбира по подобен начин телевизионното стадо. И Бойко очевидно се забавлява, докато изнася поредния си монолог, накъсан тук-там от скимтенето на репортерите. По същия начин се забавлява и с проекта на Първанов – и сега президентът трябва да го прекръсти. И поначало с какъв акъл го е нарекъл “АБВ”, да не би да се изживява като някакъв Черноризец Храбър, който разнася писмената на светите братя? Вече знаете колко лесно Бойко го иронизира – проектът трябвало да се нарича “ЮЯ”, понеже всички участници в него били стари чанти. Три дни повтаряше с видимо удоволствие това, но никой не се осмели да го попита кого точно има предвид. Такива са разговорите с него.

В неделя, в “На 4 очи”, след като се наигра до насита, Бойко изведнъж рече: “Забравих да кажа, че за Южната дъга Евросъюзът ни даде 44 милиона, а 22 милиона дадохме ние”. Много интересно, наистина, обаче вече го беше казал преди десетина минути в същия разговор.

Но той и три пъти да повтори едно и също, зомбитата няма да го поправят.

“Благодарим ти, ах, колко хубав е неделният ден, ако е неделя, с ваше позволение, ах.”

В интерес на истината, нищо не го принуждава да слуша хората срещу себе си, те и не дават признаци на живот. Когато повтори два пъти онова за Южната дъга, се сетих за един разговор с Тодор Живков във “Всяка неделя”, от септември 1997 година, със сигурност единственото свястно интервю с бившия диктатор. В него има един забавен епизод. По някое време водещият за малко се обърка, загуби нишката на разговора и в затруднението си повтори един въпрос, който вече беше задал преди повече от 30 минути. Живков се сепна и после рече: “Ама ние не минахме ли вече тази тема?”.

Тогава той беше на 86 години, но не пропусна този дребен детайл.

Сега Бойко, в рамките на десетина минути, повтори два пъти едно и също – и никой не го коригира.

Така е, когато е настръхнала косата на водещия, който и да е той.

Не искам да правя прекалено дълбоки обобщения, но какво ли означава, когато в неделя си мислиш, че все още е събота? Нека оставим тази тема за друг път. Или пък нека някой социолог направи представителна анкета по този повод. И да я гарнира с прозренията си. Тази професия става вече много забавна и в “Пълна лудница” трябва да въведат незабавно няколко социолози. Например, как става така, че рейтингът на Бойко е паднал 2 пъти, а пък ГЕРБ щяла да спечели изборите с абсолютно мнозинство?

Изглежда, Бойко тайно е напуснал партията си, той и това може да направи като нищо, той всичко може да направи – за него политиката очевидно вече е някаква игра, той дори Лъчо Мозъка (вие го наричате така) може да издигне за президент, а и да го избере.

Изобщо Бойко се държи с повечето журналисти като с малоумни. О, в този случай с удоволствие ще се съглася с него, че е прав.

Не помня случай политик да е обяснявал на журналист с цветни чертички нещо толкова сложно като пенсионната реформа.

“Виждаш ли я тази синя чертичка?”

“Виждам я, ах, колко е хубава!” – казва журналистът, той поне това вижда.

“Нищо не виждаш – казва Бойко, – тази чертичка никак не е хубава. Гледай сега по-умно. Виждаш ли тази червена чертичка, тя е хубавата – това е 2035 година, и вече всичко е наред!”

“Браво, браво, браво, браво” – мълви журналистът.

“Е, дотам съм аз, после, каквото и да става, не е моя работа!” – казва Бойко и се сеща пак за Южната дъга.

Той се държи сякаш е в някаква детска градина, или в някакъв приют за дауни.

Дали не е загубил вяра, че може да бъде разбран? А може би и изобщо не му е нужно да бъде разбиран в този приют. Той знае, че населението приема, каквото и да каже, и така ще бъде още дълго. И на кого да вярват – на Станишев ли, на Костов, на Янето, на някоя мутра, на кого?

За да стигне до края, Бойко трябва да вземе за свой говорител царя, с невнятното му говорене, мъчително за всеки нормален слух – той ще е най-подходящ да изрази презрението на Бойко към разумния, ясен и смислен диалог. Повечето телевизии всъщност изобщо не заслужават подобен диалог, подобна милост няма да им бъде оказана, докато скимтят и се дивят на някакви цветни чертички. Следващия път Бойко ще донесе на поредния водещ цветни боички, за да нарисуват заедно розовото пейзажче на светлото бъдеще.

Бойко сега е основният телевизионен водещ, на него никога не му настръхва косата, той повежда виртуозно, макар и донейде грубо, всеки разговор единствено в изгодната за него посока. Той не чува вече нищо, което не го интересува.

Погледайте физиономията на някой водещ, на когото, примерно, му е настръхнала косата, нямам предвид Цв. Вижте какви емоции, взаимно изключващи се, се изписват там – от желанието да вметне нещо, до пълното отчаяние, което сетне прелива в любов неописуема, и тя застива до края.

Нямам кой знае какъв съвет, а и никой не иска съвети, и са прави – техниките на френската любов са доста еднообразни. Във всеки случай аз бих напуснал студиото си, ако някой мой гост не ме слуша, ако не е готов да вразуми амбициите и представите си до някаква приемлива степен. Ставам, и го оставям да си говори за Южната дъга.

Но Бойко не е виновен. Той дори е потърпевш, но не го съзнава. При огромния лимит на доверие, който все още има, на него все пак вече му е нужно да има сериозни опоненти срещу себе си, дори и в жанра на мяу-мяуто, което днес минава за телевизионна публицистика. Срещу него трябва да седнат хора като… – е, вече не се сещам за никого. Няма ги и няма да ги има. Цветарките и милинките съсипаха нашия занаят окончателно.

Ако срещу Бойко седне, например, Джимо (Димитри Иванов), той може и да не разбира от пенсионни реформи, изрисувани с цветни чертички, обаче другото му е ясно. Тия дни той написа за Бойко, че е велик позьор. Но не е съвсем прав. Той просто се забавлява с усърдните си клакьори, лесно му е с тях, и пр.

В онзи разговор с Живков, за който споменах, на едно място го питахме за външния дълг. И той смело отрече изобщо да е оставил през 1989 година някакъв дълг, или поне в никакъв случай той не бил 12 милиарда долара. Каза го напълно убедено, независимо че истината бе съвсем друга. Но тогава Живков беше на пределна възраст, бивш властник, и можеше да говори, каквото си ще.

В неделя поне веднъж Б. Б. излъга с очевидно удоволствие – когато каза, че вече не чете вестници. “Освен ако не ме задължите със закон!” – рече той. Чете ги, разбира се, и още как.

А преди много години великият френски президент Дьо Гол беше поканил на обяд най-злостните карикатуристи от медиите. По някое време станал и казал: “Огледайте ме хубаво, господа, вижте добре профила ми, за да можете по-добре да ме рисувате!”

Кеворк Кеворкян

В. Труд