Началото на края на една харизма
Как преди 14 години от безнадеждна ситуация при невероятно нисък кредит на обществено доверие Борис Елцин успя да спечели втори президентски мандат? Историята вече е дала отговор на този въпрос – с помощта на експерти, които съумяха да му изградят харизматичен образ на неизбежен спасител пред заплахата Русия да се върне в орбитите на комунистите. Как в България днес може да се води политическа битка с личност като Бойко Борисов и партия като ГЕРБ, чиито рейтинги според всички проучвания лидират пред останалите партии и политически личности. Отговорът е като се потърси начин за пробив в харизмата на Борисов и за превръщането на емоциите около него в прагматични очаквания. От няколко години БСП е непрекъснато в ролята на догонващия. Предвижданията сочат, че ако пропорцията на нагласите се запази в същия вид, партията с най-голямо присъствие в следващия парламент ще бъде ГЕРБ. Как социалистите биха могли да преобърнат тази негативна за тях тенденция? Очевидно като накарат основните си опоненти да направят стъпка в грешна посока.
При взаимните подозрения, които са характерна част от атмосферата на всяка предизборна кампания, не е толкова просто да накараш противника ти да сгреши. За да има резултат, капанът трябва да бъде заложен незабележимо. Социалистите поставиха своя капан. Те предизвикаха Борисов и ГЕРБ за участие в телевизионни дебати. На пръв поглед по-скоро атрактивно, отколкото заредено с проблеми, събитие. Борисов обича да е публичен и да доминира в говоренето, често пъти за сметка на съдържанието. Негова особеност е да се опитва да редува жестове на опозиционно поведение със стремеж към загатване на държавнически образ. Подобен контраст вероятно би донесъл плюсове на личност, която реализира в достатъчно интелигентна степен и двете състояния. При Борисов обаче се стига до фрапиращи контрасти. Веднъж може да вика под прозореца на кабинета на министър-председателя, а само след ден и половина, подведен от дискретната ирония на Станишев, десетина-петнайсет пъти да благодари на премиера за правителствените грижи към столицата. Контрастите в такова поведение придават комичност, а с това се постига и съществена част от търсения ефект – разкъсване на политическия ореол около Борисов. Дебатът, чийто анализ по същество вече бе направен, предизвика редица допълнителни усложнения за ГЕРБ и неговия неформален лидер.
Ролята, в която изпадна Борисов – да бъде нещо като икономически ученик на Станишев и неговия екип, позволи на премиера да му постави и „оценка”. Публично произнесеното „слаб две” от Станишев за Борисов е твърде ефектно пред електората не заради самата реплика, а защото всички видяха какво се случва. Премиерът предизвика дебата и покани Борисов, а столичният кмет отиде и напълно влезе в сценария на лидера на БСП. И, ако преди 14 години при Елцин бе извършено спешно многостепенно изграждане на публичен образ, тук в случая с Борисов бе изпробвана първата фаза от многостепенно разграждане на неговия образ. Противоречивите коментари на социолози, анализатори, а и на най-обикновени зрители усилват впечатлението от сериозен пробив в харизмата на неформалния лидер на ГЕРБ. Вглеждането в детайли като кои са икономическите експерти на ГЕРБ, какво говорят те и има ли приемственост в намеренията на най-голямата опозиционна партия се превърна в щрих към организационния и експертен хаос на ГЕРБ.
Стана ясно, че там променят позициите си твърде често, липсва потенциал за солидни анализи и – не на последно място – по някакви неясни критерии лицата на експертите също се променят. Дал ли е някой офицален отговор например защо в дискусията не взе участие популяризираният в продължение на дълго време до неотдавна като основен икономически експерт на ГЕРБ Стоян Мавродиев? Нямаше ли при негово участие представянето на ГЕРБ да бъде далеч по-убедително? Подбор според критериите на професионализма или вътрешни интриги направиха така, че Мавродиев да наблюдава дебата от „резервната скамейка”? И при това да наблюдава дебат, при който неговият отбор е играл с „нередовен състезател”. Защото как друго яче да бъде определен Тодор Тодоров, който сам си е признал, че бил консултант към ДАНС на граждански договор? Проблемът не е заради евентуална съпричастност към ДАНС, а заради уязвимостта, на която е подложена опозицията. Странно е човек в еднаква степен всеотдайно да работи и за управляващите и аз опозицията. Въпросът е дали и това не е част от някаква провокацаия, на чиято въдица да са се хванали в ГЕРБ? Оттук насетне – както и да реагират в опозицията, пасивът е понесен.
В политически план разбиването на харизмата на Борисов има и още един аспект – отношенията на ГЕРБ с другите десни партии. Репликата на Борисов, че Костов не му е никакъв партньор, наистина не остана без последствия. Само че за разлика от емоционалното отричане на партньорство с Иван Костов, десните върнаха хладния жест към ГЕРБ под формата на убийствени експертни оценки за дебата. В политиката грешки могат да направят и най-големите играчи. Въпросът е да се поучат от тях и да намерят най-верния път за предотвратяване на още по-тежък конфуз. ГЕРБ можеше да излезе все пак от ситуацията, въпреки че с цената на сериозно разклащане на престижа си. Дебатирали – дебатирали. Провалили се – провалили се. Поне можеха да обявят спиране на този дискусионен формат под някакъв претекст, макар че щяха да изглеждат като страхливци. Но обвинението в страх поне е емоция, а с емоция трудно се разгражда емоционална харизма.
Имиджовият край на ГЕРБ и на Борисов би дошъл, ако те продължат да се въртят в орбитата на подобни дискусии, където непрекъснато да рискуват експертните им мнения да са под средното ниво на компетентност. И въпреки това изненадващо формалният лидер на ГЕРБ Цветан Цветанов покани БСП отново на дебат, но този път по проблеми на земеделието. Едва ли в ГЕРБ са по-големи специалисти по земеделие от социалистите. Но в случая като че ли не това е най-важното. Много по-интересно е дали обстоятелството, че Цветан Цветанов кани БСП на дебат не е някаква вътрешна реплика от формалния към неформалния лидер. Та нали по време на дебата си със Станишев Борисов каза: „Пази боже някой ден Цветанов да каже, че не съм му лидер! Ще бъда много разочарован.” Е, сега, след като Цветанов кани БСП на пореден дебат, Борисов дали е очарован, или е разочарован? Или всичко това наистина е началото на края на неговата харизма?
Георги Коритаров