Начинът, по който се правят реформи, буни народа
Социалното недоволство натрупва гняв, а гневът се излива в протести. Надигнаха се лекари и железничари; последваха ги фермери и тютюнопроизводители. Замириса на общ бунт: срещу закриването на болници и повишаването на възрастта за пенсиониране. На Станишев обаче толкова му приляга да прави бунтове сега, колкото на Костов синята лента. И двамата нямат морално право за това.
Кой и защо буни народа?
Здравният шок. Стартираха реформата в здравния сектор едва в края на 90-те години по най-калпавия начин – след хиперинфлация и безпаричие направиха болниците търговски дружества. Оттогава от тях се иска да печелят при преобладаващо бедно население и растяща заболеваемост.
Което е пълен абсурд!
Днес сме на изходна точка: здравни заведения дал Господ, но пари за тях няма; докторите негодуват; пациентите боледуват и умират. И всичко това насред тежка икономическа криза.
Борисов и компания са прави, когато искат да преустроят публичното здраве. Основателен е и упрекът към синдикатите, че протестират едва сега, докато през 2001-2009 г. играеха ролите на меки опоненти и заинтересувани мениджъри в НЗОК. Освен това за празни болнични легла няма кой да плаща заплати и консумативи.
Но, за сведение на премиера и неговия ресорен министър, никой не е тръгнал да ремонтира здравно здание, започвайки от фасадата и парадния вход. Особено когато то е прогнило отвътре, а притокът на посетители е нараснал с над 50%.
Какво не направи правителството на ГЕРБ? Не използва инстумента на здравните карти на регионите, за да убеди населението, че промените ще са в негов интерес; не привлече като съюзници общините; отвори си едновременно два фронта: за условията на Националния рамков договор и за закриването на здравни заведения; не обясни на бизнеса и на синдикатите за какво точно ще харчи парите от увеличената здравна вноска.
И най-важното: загърби собствените си обещания да вкара в действие информационната система и електронните здравни карти, да въведе ред в калкулирането на медицинските услуги.
Присъствах м.г. на обсъждането на здравната програма на ГEРБ. Посочените по-горе и други полезни идеи плюс трансфер на добри практики от Италия и Франция бяха приети с одобрение от експертите на партията и синдикатите. Сега всичко това е сложено под миндера. Вместо да ремонтират из основи системата, тръгнаха да ампутират болници и поликлиники по страната. Което наля масло в огъня на тлеещото недоволство…
Пенсионната драма. България е страна с най-ниски пенсии в ЕС и ще остане такава. Правителството на СДС наруши конституционните права на пенсионерите, като ги раздели на стари и нови. ГЕРБ наследи и други недомислици като точковата система за пенсиониране (с Масларова се клехме, че ще я променим; когато стана министър, забрави обещанието!). Сега на дневен ред е повишаването на пенсионната възраст. Пак в най-неудобния момент: когато кризата (и девалвацията на лева) са стопили спестяванията на хората. За разлика от здравния сектор , където има пари (1,25 млрд. лева от здравни вноски неправомерно са арестувани във фискалния резерв), пенсионната система страда от хроничен дефицит. Станишев завеща на Борисов 550 милиона недостиг в пенсионния фонд. Безработните растат взривно, данъчната и осигурителната тежест на работещите става непоносима.
Затова правителството и неговият социален министър са прави да говорят за увеличаване на пенсионната възраст. Въпросът е: как? Предлагам им да направят трансфер на белгийския модел (т.нар. Генерационен пакт), който вече работи успешно. Той премина през няколко етапа: първо, постигане на консенсус
между социалните партньори и между поколенията; второ, синхронизиране на удължената възраст за пенсиониране със здравния статус и продължителността на живота; трето, откриване на специфични работни места за лица в предпенсионна възраст и за пенсионери, съхранили своята трудоспособност. Дори и този гъвкав и стъпаловиден модел, съпроводен с гратисен период, предизвика немалко вълнения сред иначе спокойните белгийци. Какво да очакваме у нас, когато изнервените стари и живеещите в стрес нови пенсионери научат, че след година-две направо се вдига възрастта за пенсиониране до непосилните за българските условия 63 г. Бунтът е готов дори синдикатите да не си мръднат пръста. А те, както виждам, са се наострили за пролетно настъпление…
Спирам дотук, за да обобщя: не замислените промени в здравната и пенсионната сфера сами по себе си, а начинът, по който се правят, взривява недоволството днес. Не е опозицията, която насъсква българите срещу управляващите (като изключим съмненията при тютюнджиите). Администрацията на ГЕРБ сама си търси белята, тръгвайки на фронтални атаки срещу милиони граждани (здравните услуги засягат 7,5 млн. българи; възрастта за пенсиониране – още 1,5 млн. кандидати в близките години).
Дошло е време правителството на ГЕРБ да си назначи вещи експерти народопсихолози. Които да съветват премиера и неговите иноземни съекипници как да реформират публичните услуги и да правят равновесни бюджети, без да бунят народа!
Проф. Кръстьо Петков
в.Труд