На кого завъртя баница Мадам В.?
Валерия Велева, която е по-известна от епистоларната си кореспонденция с Ахмед Доган като Мадам В., изпълни мазна поръчка в студиото на Нова телевизия. Пред екрана Мадам В. звучно изпусна бомбата, че Сергей Станишев бил назначил Делян Пеевски за шеф на ДАНС преди година. Това станало, забележете, против волята на самия Пеевски.
Няма нищо изненадващо в изказването на Велева. Първо, защото Мадам В. открай време е събирателен образ на слугинажа в държавата и липсата на каквато и да било доблест в журналистиката. И второ, защото у нас всеки, който си тръгва от властта, не е оперативно интересен за типажи като Мадам В. Какъвто впрочем е случаят със Сергей Станишев. Сега той е удобен
за „острото“ перо на госпожата, преди него бяха други.
Но Мадам В. е вечна. Тя е широко усмихната и неизменна в поредното тв студио, откъдето по принцип става всенародното облъчване, опростачване и манипулиране.
Нямаше да съм толкова груб в реакцията си, ако поне веднъж упорито лансираната от телевизионерите Мадам В. беше изразила журналистическа непримиримост от безобразията на някой овластен. Ако тя имаше позиция и я отстояваше. Ако не сменяше отношението си към политическите субекти в зависимост от моментната им локация в управлението на държавата.
Мадам В. ще бъде запомнена от гилдията с това, че завърта баница и ходи да я поднася на всеки, който се доближи до по-висока позиция.
Тя е винаги там, с тавата в ръка.
Днес я предлага на Ахмед Доган, утре на Иван Костов, вдругиден на Георги Първанов, после на Бойко Борисов. Да се готви следващият. И ако в баницата на Ахмед Доган може да намерим нещо симпатично сантиментално и дълбоко лично, то в кулинарната натрапчивост на госпожата към всеки следващ има нещо дълбоко отвращаващо.
В журналистиката баницата има много тъжна символика. Тя натрапчиво ни доближава до онзи ориенталско-балкански ритъм, който се носи от нощните заведения в столицата. Тя не е нещо по-различно от татуираните и здрави момчета, които събират рекет по тъмно.
Тя изумително кореспондира с химна за полицията на Веско Маринов, на който Цветан Цветанов и Станимир Флоров пляскат в такт. Тя е естествено продължение на ловните подвизи и отстрела на архари на един бивш президент, на фонтанното уриниране на неговия Санчо Панса, на цялата обреченост и безнадеждност на
един народ, на който по време на избори му дават по едно парче баница
и после го оставят да се бори с простотията на баничарите. Това е същата журналистическа баница, която трябваше да дъвчем, вместо да проумеем в какъв капан се опитваха да вкарат целия народ група угоени политически съсели. Тази баница трябваше да засища електората, докато плануваната банкова ваканция щеше да удовлетвори политическия нагон на няколко избрани.
За сведение на Мадам В именно недолюбваният вече от нея Станишев, заедно с няколко финансови авторитети като Светослав Гаврийски и Стоян Александров, спасиха държавата от фалит.
Независимо от това дали се харесват на госпожата, която най-вероятно би била далеч по-полезна да чупи яйца, да ги обърква със сирене, да намазва корите с масло и да пече продукта. Не знам защо последното в България някои го определят като журналистика.
Иво Димитров
В. Галерия