На лъжата краката са къси

Анексите бяха показани на Оли Рен, а съвсем наскоро бе отказано да се покажат в българският парламент. В задачата се пита кой е работодател на Симеон Дянков и за чии пари става въпрос? Как бързичко се реагира, когато някои от Брюксел ни дръпне ушите или се усъмни в лъжа, и колко самодоволно и с пренебрежение се отнасят управляващите към изконното право на българите да знаят.

Прозрачността трябваше да е силата на това управление, доколкото си спомням…
Какъв е интересът на Дянков да се крият така упорито анексите от български очи?
Няма логика!

Всеки ден Премиерът ни обяснява несгодите ни с крадливата Тройна коалиция, гьолът в Белене, прескъпият Цанков камък и т.н. Ако имаше възможност да ни покаже скрити 2 млрд. дали би пропуснал? Да не се окаже, че става въпрос за редовни договори с по-дълъг срок на изпълнение, които са в интерес на държавата, а Дянков да ги е смотал под бюрото миналата година просто, за да рапортува миниатюрен дефицит?

Спомняте ли си хвалбите, че сме най-добре в Европа и още малко и сме влезли в Еврозоната? За Еврозона вече никoй не говори. А на лъжата краката са къси, както казва народът.

Всички предупреждения, които бяха отправяни се хвърлиха в графата „опозицията критикува, защото….завижда”. Няма по-глупаво и детинско поведение особено, когато се плаща от джоба на българина.

Днес министърът на финансите има друга мантра и тя звучи така – „Радвайте се, че не намаляваме пенсии и заплати и не вдигаме данъци”. Вижте какво е в Гърция, вижте какво е в Румъния и т.н. Това е поредната откровена лъжа. Отново го казвам достатъчно рано.

Място за сравнение няма – ние не сме с десетки милиарди задължения като Гърция, няма 14 и 15 заплата, по две отпуски, допълнителни пенсии и счетоводни лъжи (поне досега), нито сме с мнoгoмилиарден заем от МВФ като Румъния и нереално ниво на заплатите като северните съседи. Така че няма някакъв повод за радост

А призивите да отидем на море приемам като перверзно чувство за хумор. По логиката на Дянков утре може да се наложи да сме „щастливи”, защото не сме като Индия, където живеят с по 5 долара на месец. И без друго цялата държава бе ангажирана до скоро с джакпота от тотото и ни разиграваше водевилни сцени от филма „Беднякът-милионер”.

Сериозният и откровен подход към кризата изисква усилията на всички. Изисква и реални реформи, защото икономиите без реформи ще се окажат само стъпало към следващ шок за икономиката на държавата. Това е честният принцип, през който може да се подкрепя или отхвърля актуализацията на държавния бюджет.

Спестените пари не трябва просто да пълнят дупки, а да влязат в подкрепа на бизнеса, за да се завърти машината на собствените приходи. Инак ще се окажем поредното сираче пред вратата на Международният валутен фонд.

Мария Капон, председател на ЕНП
ttp://zonabg.info