На мушката на Доган е „самоубийството“ на демокрацията ни
От екрана на две телевизии, отново, както често се случва със сутрешната телевизионна надпревара по феноменално шизофреничен начин, говорейки за едните по телефона, а за другите в студиото само след минута, Мохамед Реджеп, бившият началник на кабинета на Ахмед Доган окончателно ме убеди до каква степен е сбъркан ценностният фундамент на неговата тъй важна за всички нас партия.
Формално разговорът се водеше за ексхумацията на делото за смъртта на Ахмед Емин, началника на кабинета на Доган, намерен прострелян в т.н. сарай на Доган на 17 ноември 2008 г. Още тогава, само три дни по-късно, отново от телевизионния екран, същият този Мохамед Реджеп лансира хипотезата за разминаването на Доган на косъм от смъртта. Тя обаче покоси Емин, а не лидера му, който рязко смени тона към покойника и го нарече “мъжка секретарка”, поругавайки паметта на един мъртвец без възможност да се защити – само това да беше, достатъчно е да се види що за човек е “мъдрецът Доган”..
Ровенето в тази история, разбира се, звучи интересно, любопитно, важно дори в днешния контекст, когато от онзи намек вече е изградена цяла сензационна кауза в централата на движението. Тя бе обобщена от Реджеп чрез повтарянето на благодарности към Бойко Борисов, който дръзнал да посегне отново към неяснотите по въпроса. Реджеп на няколко пъти благодари на сегашния премиер, макар в същото време да го упрекна към пет пъти, че имал желание да “разкрачи” Доган , защото се дразнил от неговото спокойствие и неговата усмивка. Това “разкрачи” вероятно в превод на нормален език вероятно означава “контролира”, което не звучи много убедително. Защото и Борисов стъпва на пръсти около владетеля на боянските сараи.
Но и това, според мен, не беше най-важното събитие в изявата на видния функционер. В доста несвързаното му приказване се открои нещо много по – важно: боготворенето на Доган. Реджеп го нарече “несменяем” и наострих уши. Нима иронизира? Нищо подобно. Реджеп буквално се задъха да хвали Доган: как е роден за лидер и как от детската градина ( цитирам точно) е бил следен от службите, защото те вече знаели, благодарение на излъчването му, че щял да става лидер.
Като най-ярко доказателство за божествеността на Доган неговият последовател Реджеп ни съобщи напълно достоверния факт, че и на последната национална конференция на движението нито един делегат не е гласувал срещу Лидера. И тук идваме до същината: Доган е абсолютен монарх в рамките на една структура с претенции да защитава права и свободи и да бъде демократична, но това очевидно не се схваща от “елита” на ДПС като някакъв проблем Какво остава за “раята”!
Да обобщим: в ДПС цари възторг от обстоятелството, че имат пожизнен, богоподобен началник и през ум не им минава, че това няма нищо общо с демокрацията. Сигурно милиони са левовете похарчени през годините за обучение на хиляди кадри на ДПС и там често се гордеят с този факт- колко били обучени и подготвени. И какво са научили? Едно нищо. Или по-точно са научили, че просто нямат нужда от демокрация с нейните принципи, а имат животрептяща необходимост от Вожда и неговите сараи.
И тази партия беше мандатоносител на правителства ( не само на тройната коалиция – особено ключова беше ролята й в мафиотизирането на България при правителството на Беров, също с мандата на ДПС).
Да се чудим ли тогава защо сме това, което не харесваме като полудемокрация, полупазарна икономика и и полуевропейски партньор при тази пълна, стопроцентова объркана ценностна система на толкова ключов сегмент от българската държавност през последните 20 години!
Впрочем вина за това положение вина има не само “лудият, който яде зелника”. Онези , които му го дадоха и го претопляха през годините са солидарно виновни. Маса обслужващи журналисти, политолози и спекулиращи политици повтаряха в транс като на петъчна молитва” благодарение на господин Доган”, “ с решаващата роля на господин Доган”, “ не ми се мисли, какво щеше да стане, ако не беше господин Доган”.
Дори и да беше толкова мъдър, колкото го величаят, господин Доган би развил мания за величие. А той, позволявам си кощунствено да възразя, никак не ми се вижда мъдър. Фъфли си глупостите, когато изобщо ни удостоява с вниманието си и се къпе в своята недосегаемост, шантажирайки с хипотезата колко “страшно може да стане”, ако някой му потърси сметка.
Тази нова версия, че в сараите Лидера се бил разминал на косъм от смъртта, не е нищо друго, освен персонализиран вариант на дългогодишната мелодрама с благодарното вайкане, според което сме се разминали на косъм от гражданската война благодарение на господин Доган. А зад всичко отново прозират “службите”, които викат “дръжте службите” .
Борба и единство на противоположностите се води по стара комунистическа традиция. Важното е джумбуш да става, патаклама да има, революцийка да къкри, за да има хляб за “службите” над това котле над огъня.
Не е ли време, все пак на това да се сложи край? Стига сме живели в страх от това колко страшно можело да стане. Явно от така антидемократично подкованите поданици в империйката на Доган не може да се очаква въстание. Някой трябва да се осмели да постави националния и държавния интерес над шантажа му.
Защото става дума за самата демокрация в България, която човек като Доган държи на мушка и някой ден ще има нахалството да ни съобщи, че сме се самоубили като едни “мъжки секретарки”, създадени да го обслужваме.
Без право на обжалване – само на закъсняло самоожалване!
Иво Инджев
www.ivo.bg