На наш ГЕРБ и сто „Атаки“ са малко
Днес Народното събрание прие на първо четене с гласовете на ГЕРБ и „Атака“ възможността специалните служби да имат достъп чрез интерфейс до трафичните данни за разкриване и разследване на престъпления, наказуеми с лишаване от свобода над 2 години.
Преди още да е станало наказуемо, да кажа какво мисля – т.е. преди да е избухнало второто и окончателно четене. За какво ли биха могли след това да ми “прочетат правата”?
Всеки нормален човек веднага си прави сметката как един закон, особено с възможни драматични последици от полицейско естество, се съотнася към собствената му драгоценна кожа. На пръв поглед излиза, че нямам проблем. Не се каня да грабя, да отвличам, да убивам, да тероризирам. Дори , честна дума, нямам намерение да прелюбодействам- просто прекалено си харесвам съпругата, за да си позволя тази глупост.
Да, ама това е само на първо четене. След второто се досещам нещо, за което, страхувам се, са се досетили и законодателите инициатори и екзекутори, т.е. изпълнители на това узаконяване на беззаконието. Винаги могат да ме проследят как “клеветя”! Нали това ми е работата, която се движи на ръба на постоянното обвинение в клевета. Казвам едни лоши работи за властта по телефона, или в интернет, които се оказват лишени от доказателства, подслушват ме най-законно и ми уреждат килия.
Просто, като “Градил Илия килия”. Ох, аман, аман!
Ето защо сега, докато промяната в закона е все още “на пътя, на кръстопътя” , поне журналистите трябва да реагират малко повече от обичайното. Не стига да се отчетем с едното помръдване на бутчето като жаба на маса на дисекции, която пробно я бодат с игла. Иначе много скоро ще се озовем в ситуация, когато наред с ( или вместо)“крокодилите”, полицаите ще ловят когато си поискат от нас, полумъртвите жаби, които дори да крякаме не смеем.
Иначе ни чака познатата и леко осъвременена ( във времето на интернет) песен “Градил Илия килия- погледнал се, пак в тия”.
А си мислехме, че комунизмът си е изпял песента!
Иво Инджев