На правителствения Пегас

Дигнах самолета и пронизах мрака. Във връзка с това ми хрумнаха две поетични сравнения – въздухоплаването като пенетрация на нощта и като хайуей до седмото небе. Толкова е хубаво, че ако бях Цвъки, щях да пусна една мъжка сълза. Обичам си авиопарка. В хубав самолет мога да си взема всичкия багаж – ножици, кирки, лопати, кимоно, шлангове, тигри, чартърни журналисти… Тия чартърните журнальори са голяма работа – страшно напористи зурли!

Само да ме барне някой, тия почват да квичат като пред заколение. Вярно, че се престарават, но за мен това е ценност. Престараването и челобитието са доказателства за усърдие, преданост, сляпо обожание, ищах за доноси – все неща, от което държавникът се нуждае, както слънцето и въздухът се нуждаят от живи същества.

***

Идва едно журнальорче и ми вика:

– Така високо сте вдигнали самолета! Вие разгонвате облаците с ръка. Вашите концепции са турбуленция, от вашите речи вибрират и най-дебелите струни на човешката душа, опорно-двигателният ви апарат е сбъднат сън, сърцето ви е „Бугати Вейрон“, ликът – „Мерцедес-Бенц“ с AMG тунинг.

– Кво искаш бе, лекенце мануално?!

– А, нищо, г-н Премиер, репетирам си дописката за утре.

***

Вчера се обаждаме в Щатите да ги предупредя, че идвам с тигрите от Бистрица да поритаме на моравата пред Белия дом.

От протокола разправят:

– No way!

Аз нали назнайвам вече английски, не изчаках превода:

– Как да няма път бе, тикви чугунени, толко магистрали има построени в тая ваша необятна страна!… Ние идваме, то това е решено, обаче ни намерете достоен противник.

И ония шматароци разправят:

– Но това е невъзможно, г-н Харизматиква!

Аз им теглих една ласкава, ама вътрешно ми стана приятно – и в Щатите ни признаха нас, тигрите – няма кой да ни излезе в тоя объркан свят!

***

От София до Вашингтон –

по целата планета,

летим на окрилатен кон

със моите тигрета.

***

Това беше пак поетична картина, да поясня за неразвитите духовно индивиди, които понякога опитват да се гаврят с душата и сърцето ми. Значи образът на крилатия кон е, от една страна, правителственият самолет; от друга страна – това е Пегас, лиричната кавалерия. Нежна душа съм аз, не ме гледайте, че съм катил.

***

Взех малко материали да се подготвям за срещата с Обама. Гледам по темите кво са ми написали. „Разследването за атентата е в напреднал етап“. „Можем с точност и сигурност да кажем, че атентаторите са повече от нула (както каза Рекиджа) и по-малко от плюс безкрайност“, това го е писал Цвъки, да му го тура у синтаксиса! Чакай да видим Никито кво ми е подготвил… „Ние сме за свободно движение на хора, стоки и демокрация… Подкрепяме усилията на САЩ и упорството им да извършват всичко най-мерзко на света, щом е за доброто на същия“… Оф, пак простотии, това даже мен ще ме е срам да го изрецитирам. То се е видяло, пак ще карам на импровизации.

Боко Харизматиквата*

* Иво Балев

В. Сега