Небе за всички има, не трябва да се унива
От сайта на държавния глава научаваме кратка, но протоколно изчерпателната информация за произнесената от него реч по повод сто годишнината от раждането на авиацията ни.
"В навечерието на Балканската война, пролетта на 1912 година, България вече има своите пет самолета, закупени от Германия, Франция и Великобритания, последна дума на тогавашната мода в авиационната техника. Първата Световна война е времето, в което България има своите близо 80 самолета, които в разгара на войната извършват над 1200 бойни полета", подсетил ни Първанов.
Армията ни имала нужда от „силни, модерни военовъздушни сили”, казал още той, защото ВВС означавало преди всичко „визия за модерност в развитието на българската нация”. Трябвало да отдадем дължимото на всички онези възпитаници на българската авиация, които били показали през годините „висок професионализъм, изключителен дух”. Онези, които били защитили „честта не само на авиацията, но и на българската армия”.
Направо да се просълзиш от словото на главнокомандващия. Сърцераздиращо, трогателно. Патетика му е майката. Високопарност, прокотоколничене. Тупане в гърдите и епизодични напъни за възгордяване. Няма що…
Има нещо гротескно обаче в цялата тази институционална драматургия. Авиационен фестивал „Небе за всички”, произнасяне на заучени думи-еднодневки от устата на държавния глава… Формалности… Следвайки логиката на живота, подразбира се, че за всеки един от нас има резервирано място там горе, на небето, но в контекста на авиационно празненство и присъствие на официални лица, си е доста цинично да оригиналничиш с такова умотворение.
То е по-скоро глупотворение. Все едно да успокоиш народонаселението, че небесата са със свободен достъп за всеки, по което време на денонощието да реши да се пресели в отвъдното. Парцелите тук долу, на земята, не достигат, но там горе, там горе проблеми нямате…
Вие, г-н Президент, сте по-загрижен за военните, за модернизирането на армията и авиацията ни, това е очевадно. Хобито ви е да ходите на лов в свободното си време… Но защо поне веднъж не застанахте истински зад гилдията на артистите ни? Те са пазителите и възродителите (ако използваме соцпатетиката) на духа на нацията!
Небе за всички има, то е ясно, и не трябва да се унива. Но за оцеляването и развитието на артистите и изкуствата ни защо не се застъпвате със същата настървеност? Играете го държавен глава, а никакъв ви няма по драмата с учените от БАН и опасността от орязването на и без това мижавите заплати на актьорите в България…
Явно се реете някъде из небесата. Телом сте тук, но духом сте някъде другаде… Вероятно на лов. За отстрелване на диви прасета… То май само това ви е в главата…
Знае ли някой?!
Петър Петров