Невъзможният нов ден. Сам срещу всички

И по-нататък някои отвръщат на поздрава, а други го подминават, сетне обаче мъжът се натъква на добър наш познайник, който го очаква широко усмихнат: "Добро утро, приятел – казва той. И допълва: – Денят ще бъде хубав!?"

Двамата се съгласяват с тази прогноза, без синоптикът Емо да е наблизо, и се отдалечават, а ние виждаме, че ги следва някакво множество.

Ох, да не продължавам, че ще се разплача от тия инфантилно-лирични опуси на БСП. По-рано бе дивотията с трамвая развалина, в който нямаше никакви пътници – ако не броим същия симпатичен мъж, който трябва пак и пак да им върши някаква работа, сега пък дойде ред на клипа с кухото "Добро утро" – поне звукът да бяха изравнили както трябва, да не звучи толкова неестествено.

Сякаш някой се шегува с тези клипове, сякаш авторът им току-що излиза от някакъв затвор за политически рекламисти

където е лежал поне 10 години заради предишния си провал, та не знае какво става наоколо, кои са днешните политически каубои, как се държат те и как се изразяват, а и колко са се променили вкусовете на публиката.

А Бойко разказваше на пресконференцията на ГЕРБ, че много си харесвал снимката на билбордовете, които го уволняваха. Тъкмо бил направил някакъв много специален плонж: "И под носа на Любо Пенев им набутах този гол!"

Така се изразява той, а пък ония нека пак да погледат кадъра, в който Калфин надзърта от входа, да видят колко неувереност има в погледа му, каква стеснителност излъчва – и после да си го гледат до следващите избори. С такива лирични упражнения доникъде не могат да стигнат – но не го схващат и не го схващат.

А сетне поетичното им настроение преминава без никакъв преход в агресивно дърдорене, в бъбрене без предел, което отново ще им попречи да схванат какъв им е проблемът – и той изобщо не е Калфин, който можеше да стане президент само ако го беше предложил Бойко.

Днешното политическо говорене е окончателно ликвидирано, то няма никаква стойност, понеже е и доизхабено, и оръфано от телевизиите.

Трябва нещо наистина ярко да се каже, за да бъде запомнено, за да остави следа в съзнанието на публиката. Няма какво да се чудят, че резултатите от екзитпола се разминават драстично с действителните резултати. Причината не е, че хората се страхуват – не, те просто лъжат, за да се забавляват. Това са семплите утешения на бедняка: вие ни заблуждавате непрекъснато, защо очаквате пък ние да ви казваме какво мислим! Политиката отдавна е дотегнала на хората, тя е нещо като досадна, натежала и погрозняла с годините жена, която едва изтърпяваш, дори не я чуваш, а и не я поглеждаш през повечето време, за да не се разочароваш и да не се уплашиш допълнително – каква беше, а каква дропла стана и как се случи това, по дяволите, къде гледахме, къде бяхме изобщо?

Хората и политиците отдавна не се гледат в очите, а пък още по-отдавна са напълно оглушали един за друг.

Някои пък съчиняват важни послания, сякаш за да се харесат на любовниците си, ценно обществено време се похабява с натрапчиви глупости. Колко ум се иска например, за да съчиниш безумието, че ще уволниш Бойко – а пък сетне да подкрепиш неговия кандидат! Хората за разлика от изкушените медии веднага схващат евтиното перчене. И как всъщност ще го уволниш, се питат стотици хиляди хора, които всеки ден минават покрай тези билбордове – що за идиот трябва да си, за да крещиш това. А пък Бойко просто им казва кога е направена снимката му, когато вкарвал онзи гол, и веднага го запомнят – ръмженето на овчарката винаги се долавя сред нестройното скимтене на кутретата.

Между двата тура БСП леко промени онзи клип, но това не направи по-уверен героя му, който сякаш се чудеше дали да излезе на улицата. Сигурно дори той е схващал интуитивно, че е много опасно в България да обещаваш "нов ден", че е много опасна играта с подобни поетични дрънкулки, които събуждат единствено лоши спомени.

За обикновените българи отдавна времето е нещо аморфно, убийствено протяжно и също толкова сиво, то е нещо като прогизнал под есенния дъжд уличен пес, който клечи безпомощно в угасващия ден и не знае накъде да тръгне – извинявам се за поетичните сравнения, но така се случва, когато човек гледа клипове на БСП!

Трябва нещо много ярко да кажеш, за да го запомнят хората, то може дори да не е толкова изискано – но пък каква изисканост има в отдавна вкиснатата метафора за "новия ден"? Все новия ден сънуват, а по-рано сънуваха новата ера – добре поне, че сега опряха до един-единствен ден, макар че и той не им върши работа. Лошото е, че когато си се втренчил в новия ден, никога няма да проумееш отминалия.

Потъват в бакалски сметки и пропускат единствено важното – защо Бойко печели. Нямат отговор на този въпрос.

Но преди това трябва да схванат, че е нужна генерална смяна на говоренето. Фрази, които сякаш са извадени от фризера ("Демокрацията е в опасност") не им вършат никаква работа. В друго трябва да вникнат – защо хората имат такава нужда от силния човек, от ясното му говорене, от неприкритото му намерение да се затвори дюкяна, в който се продава отдавна преоценен политически бъбреж. Наистина, много често и неговото говорене е фриволно, понякога и безцеремонно, но неизменно му носи успех. То е уморително за ония, които се задоволяват от години да съставят политически конструкции, които говорят толкова дразнещо обтекаемо, че сякаш мелят памук между зъбите си! Но не и за публиката, която не иска повече да рискува с мелничарите на прехода.

Фрази като "Няма да ги оставим това да им се размине", "Не е срамно да загубиш, срамно е да спечелиш по този начин", или "Властта се превърна във власт на мутрите" са нищо повече от едно пустословие.

В нощта на 10 срещу 11 юни 1990 година, когато се проведоха първите свободни избори, за момент д-р Желев си изпусна нервите – това се случи, когато талибаните от СДС доведоха в студиото ми един лъжесвидетел – и нарече "престъпници" комунистите. Сега обаче същият Желев сполучливо иронизира по телевизията новата любима теза на опозицията за "страха". Той разказа, че много пъти пред него спокойно са псували Бойко или Цветанов. И е абсолютно прав – мрежата прелива от вицове за Бойко, ругатните са ужасяващи, наблюдаваме масово плещене по негов адрес, "Шоуто на Слави" се препитава главно покрай него, както и някои жълти вестници, на тях пък от година Цветанов е главната им мишена, сериозните телевизии също не му прощаваха – какъв страх, по дяволите. Ако всичко това се случваше през 90-а година, властващите тогава комунисти щяха да избягат чак в Сибир.

А сега тези медии сами ни доставиха свидетелство за провала си. Особено показателен е случаят с хасковския кмет – той бе системно сатанизиран от някои телевизии и онази вечер показа колко струват те, понеже спечели разгромно новия си мандат. Атаките срещу Цветанов имаха същия завиден успех.

В изборните предавания се поднасяха главно цифри. Важното дори не бе забелязвано. Само Кънчо Стойчев прозря, че твърдението за "края" на смесените райони окончателно ще втвърди тамошната сегрегация.

При отсъствието на Доган дори "целуваческите практики" не бяха осмислени както трябва

Втренчени в поредния си "нов ден", от БСП си заслужиха съдбата – не може да ти обещаят подкрепа, а ти да се усукваш и да се глезиш като държанка.

Засега много-много не бива да се вслушваме в говоренето на Плевнелиев, за да не ни хване морска болест. По някое време той спомена, че искал президентството да стане "център-нападател на стратегическите интереси" – макар да не видяхме Бойко да му е дал фланелката с номер 9, която обичайно носи. В този момент показаха Стоичков, който се беше опулил – може би се е чудел защо новият президент още не е обещал и реформа в българския футбол. От щедрите анонси на Плевнелиев стана ясно, че той тепърва ще се запознава със семплите правомощия на президента.

Той е много чаровен, когато е смутен – тогава може да нарисува всякакви картинки, особено магистрална бе фразата му "Бързо ще забравим тоталитарната държава"?!? И публиката взе да се чуди дали това не е намек за Бойко.

В крайна сметка Бойко спечели сам – сам срещу всички.

Телевизиите се движеха с темпото на костенурка, когато имаше нещо действително интересно. Например нарушението в плевенското село Бохут е било констатирано още в 17,30 часа – но и в 22 часа все още продължаваха да разказват историята, вместо да покажат скандалния запис за подмяна на бюлетини. Усърдно коментираха и "позива" на Станишев в подкрепа на Зеленогорски, но тъй и не го показаха. Ролята на разказвачи им харесваше повече.

Стана ми скучно по едно време и се замислих върху бъбривостта на Цветанка ("На 4 очи"). Имам едно обяснение – изглежда, понякога предаването вече й е безинтересно, може би дори смята събеседниците си за по-глупави от себе си и това я разсейва – твърдеше например, че 70% от избирателите били подкрепили Плевнелиев, а таблицата с резултатите щеше да й извади очите. Едва след десетина минути уточни, че имала предвид резултатите на Фандъкова от миналата неделя. Разбирам я – отегчението трудно се понася в нашия занаят, може би за известно време трябва да прави дамско предаване, в което бъбрежът е най-важното, а сетне да започне отначало!

Забелязах, че неусетно стилистиката и езикът на мрежата се настаняват в телевизиите – демонстрира го актьор от сериала "Под прикритие" – а това ще бъде пагубно за тях.

Уж всичко е ясно – поне така се предполага от отчетливото говорене на Бойко, обаче по някое време се зачудих защо той не направи президент Фандъкова.

Това щеше да ни вкара по-активно поне в световните новини. Тъкмо и българските генерали щяха да имат по-голямо самочувствие, когато козируват пред една дама! Освен това Фандъкова никога не би говорила още в изборната нощ, че очаква напрежение и "искри", каквото и да означава това, между президентството и кабинета. Дали причината не е в малко известния факт, че Плевнелиев е започнал бизнеса си с правене и продажба на хороскопи?

Телевизиите никак не реагираха на новината, че Бойко няма да се кандидатира за президент на следващите избори. Ако остават безразлични към външно лесно променящите се мотиви на този човек, той ще остане непознат за тях. С всички последици от това – нещо, за което вече си дават сметка политиците!

Кеворк Кеворкян

Приказки за телезивията

В. Стандарт