Нелепо е днешното говорене в хор от хора, които не са виждали на живо Михаил Михов
Човек с размах в бизнеса, дълбоко уважение и респект пред културата, непоправим бохем и притежател на рядката способност да превръща трудностите в мотивация и да върви напред. Това е Михаил Михов за всички онези, които са имали шанса да го познават отблизо. Усмихнат и широко скроен, с пура в ръка и винаги с нова идея на ум, момчешко излъчване и дисциплина на спортист, Михов остави своя отпечатък във всяка област от развитието на Варна през годините на прехода. Започнал с бизнес-проекти в началото на 90-те, той посвети последните години на превръщането на Варна в столица на културата и спорта не само в страната, но и в Европа.
Още преди общинската администрация да заговори на глас за кандидатурата на Варна за културна столица на Европа, Михаил Михов събра известни творци, общественици и бизнесмени и създаде сдружение „Варна – културна столица на Европа“, на което стана председател и основен двигател. Михов имаше планове за изграждане на супермодерна концертна зала, за модернизиране на Летния театър и създаването на културна и бизнесинфраструктура, която да направи кандидатурата на Варна неоспорима. Той беше един от малцината, които изповядваха разбирането, че за превръщането на Варна в културна столица не е достатъчно да има само фестивали, изложби и концерти. Той беше този, който настояваше в подготовката за номинациите да бъдат включени редица спортни и бизнеспроекти, които да доведат до цялостното развитие на града и превръщането му не само в културен, а и в силен икономически център.
Част от плановете му за развитие на различни области във Варна бе и проектът му за модернизиране на Двореца на културата и спорта, който така и не стигна до обществено обсъждане заради предварително създадените негативни нагласи към промяна на статуквото и намесата, на по-късен етап, на друг кандидат-инвеститор в Двореца – „Еврохолд“.
Проектът на Михаил Михов предвиждаше пълна реконструкция на зала „Конгресна“ в Двореца, съобразена с всички изисквания за провеждане на първенства от световен мащаб. Бившият баскетболист и спонсор на варненския баскетболен отбор, Михов мечтаеше да превърне варненската спортна зала в една от най-модерните в света.
Според проекта на Михов на пълна реконструкция щяха да бъдат подложени и сегашните зали за тренировка, съблекалните и цялата обслужваща спорта инфраструктура. Той имаше идеи под сегашния паркинг да бъдат разположени голяма част от помощните помещения, а залите за спорт да бъдат умножени и разширени.
Върху част от територията на Двореца бе предвидено изграждането на хотел за спортистите, които идват да тренират или да се състезават във Варна.
Този проект за реконструкция на спортната зала във Варна бе част от плановете на Михов за изпълнение на по-големия проект – превръщането на Варна в културна столица на Европа.
В последните години обаче, отчаян от бездейсвието на централните и местни институции по проекта, политическите интриги и отпор, той почти заряза работата в сдружението и насочи усилията си да докаже, че България и Бразилия са далече една от друга само географски.
Още необявил официално, че става почетен консул на Бразилия във Варна, Михаил Михов стартира фестивала на бразилската култура. Още с първото си издание той се превърна в едно от най-обичаните и коментирани летни събития във Варна. Философията на организаторите „за всеки по нещо“ се оказа печеливша. И трите издания на фестивала, станал факт с подкрепата на бившия посланик на Бразилия в България Н.Пр. Пауло Воловски, подариха на варненци възможност да се запознаят с едни от най-известните бразилски имена в областта на популярната и класическата музика, изобразителното изкуство, поезията, киното. Благодарение на ентусиазма на Михов от три лета насам варненци имат своята латинокомпания и своя колоритен любимец – неподражаемия перкусионист Клаудио Крон, който успя да запали у хиляди морски хора любовта към перкусиите и капоейрата.
Наред с тези свои мечтания и духовни проекти Михов, разбира се, движеше и разнороден бизнес. По същите правила, по които това се случва във всяка точка на света. И с цената на много благодарности от хората, на които е помогнал, и ненавист – от онези, които са били без заплати, без работа и без надежда за личното си утре.
Затова звучи нелепо днешното говорене в хор от хора, които нито са виждали на живо шефа на родния баскетбол, нито са се докосвали до мецената Михов, нито са споделяли духовните му проекти, нито пък са се парили от несполучливите му бизнес-начинания.
Нелепо и тъжно е залепянето на етикета „Мишо Бирата“ върху живота на толкова пъстра и колоритна фигура като Михаил Михов. Нелепо – защото никой от хората, които познават Михов, не побират личността му в прякор. А тъжно, защото семейството и приятелите му дори не успяха да се запознаят с този нов герой на флашките, бомбашките и пр. чалгатворения на последната година у нас. И имат правото да изпратят от този живот в онзи човека Михаил Михов.
Виолета Камбурова
Дияна Желева