НЕПОЗНАТИЯТ ПОБЕДИТЕЛ
Радев отново победи Сектата.
Сам.
Стана президент, без изобщо да го познават.
Беше „Внезапният Герой“.
Сега отново победи – и пак си остана непознат, най-вече за
Сектантите, които изобщо не разбраха, каква самоубийствена грешка допускат.
Той някак спечели Народа. Как?
А може би Народът просто повлече крак след него, Непознатия? Защо?
***
Една малка история, която привидно няма връзка
с написаното дотук.
Случайно попаднах на едно предаване от рубриката „С БНТ завинаги“ – автор Драгомир Драганов, режисьор Станислав Терзиев. То бе посветено на Влади Люцканов, автор на великолепната поредица „Умно село“, която, без никакво преувеличение, е истински ценен влог в националната ни Паметотека.
Влади тъкмо казваше – „Няма за какво да разговаряме“.
Тия думи изчерпват всичко, всеобщият погром и особено този в културата лъсва в тях.
Те ми прозвучаха дори по-зле, сякаш казваха и още нещо допълнително и безмилостно.
Ето какво: докарали сме се дотам, че сякаш вече няма за какво да разговарят дори и Бъдещето и Миналото ни.
А това е най-страшното наказание за един Народ.
***
Да се вгледаме пак в онази потресаваща фраза: „Няма за какво да разговаряме!“
Не само помежду си – ами с Народа кой разговаря?
Управниците дори не се сещат за това, подобен разговор изобщо не им е нужен, инфантилната дандания около изборите отново доказа това.
На тях им е достатъчно да се дърлят помежду си – това, според тях, е Важният Български Разговор днес.
***
Готов ли е „Непознатият“ за разговор с Народа?
Кеворк Кеворкян
