Непосилната лекота на демокрацията

За твърде много хора разликата между реда и хаоса е по-важна от разликата между демокрацията и диктатурата.Това са безспорни истини,признавани, макар и без желание от противниците.

Диктатурата е живот в страх – и в сигурност. Тук се крие парадокс, трудно разбираем за враговете на диктатурата.Обаче отказа им да разберат този парадокс е източник на тяхното безсилие. Сигурността при диктатурата означава освобождаване от избора. Решенията взимат други – аз не съм длъжен да го правя. Освободен съм от риска и отговорността да го правя.Само да съм послушен-ето ключа към щастието и кариерата.

Но тази сигурност е и опасна. Неслучайно институцията, предизвикала най-голям ужас, беше Държавна сигурност.Тази институция, налагаща послушание чрез страх беше източник на най-големите опасности за гражданите. Апаратът за сигурност в диктаторския режим беше истинска държава в държавата, агентите и доносниците му ставаха разпространители на всеобщ страх. При вида им разговорите стихваха смехът замираше.Сигурността ставаше опасност,полковникът от ДС беше мразен повече от мафиотския шеф.

Как тогава да сравним страха при диктатурата със страха при свободата? Като сравним безнаказаността на полковника от неговото време с безнаказаността на мафиота от днешното свободно време. От кого се бои повече гражданинът? Ако иска да се ползва от естественото си право на участие в обществения живот, ще се страхува повече от диктатурата на полковника от службите. Ако иска да живее спокойно, без да участва в политиката, ще се страхува повече от бандитите, които тероризират града му в епохата на крехка, корумпирана и безсилна парламентарна демокрация.

Диктатурата, обикновено, гарантира безопасни улици, но тази гаранция е придружена със страх от звъна на вратата ти. Във времената на демокрация често те е страх да излезеш вечер на улицата, но сутрин на вратата обикновено звъни млекарят.

Демокрацията е живот в несигурност, в риск, с чувство на отговорност за собствените решения- но политиката рядко се осъществява с насилие. Диктатурата е всекидневно насилие, съществуване в страх, унижение и мълчание. Човек не се доверява на човека, социалните връзки се разпадат, цари фалш, лицемерие и цинизъм. Но очарованието на диктатурата е в освобождаването на човек от отговорност-за всичко отговаря държавата.

Затова при диктатурата човек не е гражданин на държавата, а нейна собственост.

Николай Колев – Босия