Непосилната лекота на „цялата тежест” Борисова
Премиерът Бойко Борисов едва ли е имал „по-тежък” уикенд. Нямаше фанфари. И никакви други свирки. Вувузели. И посредници нямаше даже, ах, намазали им били тръбичките с вазелин. Някога като никога. Нашите не говорят ясно за срокове, дати и цени. Руснаците се кефят на колективното гърчене с византийско безподобие. Газовите посредници можело и да бъдат отстранени след януари 2013 г. – в чест на завършващия суперуспешен първи мандат, ех, на Борисов. Ще ги изпратим от единия край на тръбите и ще ги посрещнем на другия.
Симеон Дянков да ги разправя на „Гоце” тези евтини раздувки, че българите щели били да усетят намалението на цените. Може. Някога като никога.
Никога досега след „промените” не е имало подобно мънкане и усуквации. Може би само Трайчо Трайков е близо поне до правдоподобието. Но той пък направо разби внушенията на Борисов, че „цялата тежест” на преговорите за газа с руснаците била върху него. (Бил се намесвал само в „решителни моменти”.) А върху кого да е – връз Р.Овч. ли да е?! Там „тежестите” не трябва ли да са други – Борисови, Велчеви..?
Цялата работа наистина е неприлично шматкава. Протоколът е впечатляващ дори – извисява ръст премиерът роден наш до вицепрезидент на „Газпром”. Чудничко. А „Гоце” не връткаше ли „големи членове” с риторична учлененост пред двамата големи на Русия – Путин и Медведев?! О, да – това е било във времето на раздувките. Сега всичко е толкова експертно – една идея преди резултатите. А какво прави тогава Борисов до експерта Медведев?! Е, да – парира му вероятно ръцете с каратистки техники, за да не извива ръчичките Трайчови.
И никаква радост по лицето Борисово от историческите междинни резултати. Защо ли?! Да не тормози „възрадвания” от преговорите американски посланик – за какво друго. Джеймс Уорлик напълно „случайно” си заформи едни неприлично протоколни срещички с кмета на Варна, Кирил Йорданов, и с областния управител на морската столица, Данчо Симеонов. Не че срещите на Борисов с руснаците не бяха „протоколни” – толкова много тв камери, а тъй посърнали лица. И никакви „новини”, както ехидстваше такъв като Румен Овчаров. Хак му е на Борисов подобен сарказъм – Р.Овч. не трябваше ли отдавна да си плете езика в тежки обяснения пред компетентните органи?! Но Борисов ги жали комунистите, а най-вече – „олигарсите” им. А особено – онези с „двойно качество” и предназначение. Само дето през идващата зима те няма да го пощадят. Независимо че Путин отново му даде отстрочка до пролетта за „Южен поток”. То и „намаляването” на цените е с „отсрочка”…
„Цялата тежест” се стоварила в навечерието на уикенда върху Борисов. Комунистите не проявили никакво разбиране, а той ги бил помолил. Така е – който моли комунист за нещо, си е отрязъл главата самосиндикално. Може би от Петър Димитров е очаквал съчувствие и държавническо отношение Борисов. Или от Станишев. Или Борисов не знае, че бившият премиер събира в понеделник червен актив в Шумен, за да разяснява на хардлайнерите в БСП как герберите се били издънили за газа. И как бесепарите трябвало да им скочат предизборно още тази зима. Такива неща. Разбираеми. Цялата лекота на битието се изсипа върху Борисов, както редеше пинизи онзи чех-класик – „В съботата и в неделята бе чувствал как сладостната лекота на битието плува към него от дълбините на бъдещето.”. В следващо издание Милан Кундера вероятно трябва да прибави и онзи Борисов „целофан”.
Един от най-знаковите български историци разказваше в неделя омайващо на ефирни медийни създания една тъй поучителна история. При екстернирането на журналиста Гастон Шадурн през 1891 г. Стефан Стамболов с блажено безразличие спокойно заявил, че „френската позиция към България не се определя от други причини освен да зарадва Русия.” Изявлението не било сарказъм, а „видяна реалност”. Обичайните френски вувузели. Непосилната лекота на бъдещето за „близката чужбина”. Как беше – „Курица не птица, Болгария не заграница!”. Обаче никакво братско снизхождение, никакви имперско-Путинови жестове. Пазарни реалности и толкова. Специалното отношение е само за такива като „Гоце”, Р.Овч. и подобни. Такива като тях са ясни – тяхната позиция има една цел: да зарадва Путин. Той пък напоследък, май леко неприлично, се радвал на „колегата” Борисов. И защо не – нали го разбира. И резултатите не закъсняват – цените падат, посредниците припадат. Някога като никога.
Наистина му съчувстваме на Борисов – цялата лекота на битието го затисна през този уикенд. Руснаците редят готин лаф за подобни случаи – получи се както винаги. И всички ще плащаме Цената. Борисов – тоже.
Любомир Живков