(Не) бой се от Борисов, прочитай БГ !
Ако стане процент и половина или 2% вноската, това ще е изцяло заслуга на министър Дянков и неговия екип“. Това заяви днес по Би Ти Ви премиерът Бойко Борисов, който е на път отново да ревизира важно свое решение, обявено пред обществото преди броени дни. По-късно през деня премиерът доразви пред журналисти отстъплението си с витиевати аргументи и уверения, че всъщност нямало да има увеличение на вноската, защото тя вече била намалявана, а пък с евентуално (!) покачване от “само” 2 процента практически нямало да бъде завишавана.
Знам, че тази поредна ревизия ще бъде обяснена като част от неговата визия да ни управлява през някоя телевизия, отчитайки със закъснение, че предизвиква опасна обществена колизия. И все пак питам: защо, щом има такава възможност, за която ни съобщава сега, не изчака да бъдат направени точните сметки и едва след това да хвърля гранати със сълзотворен и нервнопаралитичен газ в окопа на работодателите и икономистите, чиято реакция явно го принуди да премисли и фризира невчесаните си мисли по толкова конкретен и съдбоносен въпрос?!
Съзнавам, че въпросът ми много прилича на атаките към него от страна на опозицията, но да се премълчи очевидното е по-голямото зло. Именно от такова премълчаване на очевидното, управлението на Борисов страда повече от всичко друго. В средновековието монарсите си имали шутове, имунизирани срещу задължителната лъжа и лицемерието на останалите придворни. Те имали правото и дори задължението да казват истината.
Даже и в смъртоносно мракобесната за волнодумците Русия, на смахнатите по площадите разрешавали да казват истината – легендата споменава как един такъв “юродив” казал в лицето на самия Иван Грозни, че “пие християнска кръв” (когато той се разправил зверски със заподозрени в нелоялност попове).
Не е ли време някой да каже на Борисов, че му трябват някои шутове или “луди” за отрезвяване на поривите му?
Признавам, че въпросът с основание може да бъде сметнат за глупав. Ако имаше кой да му подскаже нуждата от опоненти сред съветниците му, нямаше да има нужда от въпросните “ненормалници” със специален статут на недосегаемост пред премиерския гняв.
Едно е сигурно: в обкръжението на премиера няма нито луди, нито клоуни. Там явно цари сериозна атмосфера на страх от началството. Чудесно! Само че после да не питат откъде им идват шутовете и циркаджийските номера на опозицията, която днес изглежда безпомощна, но няма да пропусне да се възползва и да припомни един ден ( при всяка трудност и провал), че тъкмо тя е казвала истината, когато всички са мълчели страхливо.
Иво Инджев
www.ivo.bg