Не искам пенсия, мамка му!

На което аз зяпвам.
Защото понякога това не са хора на възраст, възпитани в старата система и осланящи се на държавата безрезервно.
А мои околонабори, родени през 80-те. На всеки отговарям едно и също. Толкова ли не вярваме в себе си, та отсега сме се загрижили за пенсия?

Та ние сме на по 20-25-30!
Нямаме ли намерение да живеем нормално, да сложим нещо настрана, да изградим живота и бъдещето си? Не вярваме ли в себе си и безкрайните възможности пред всички ни? Или вече сме сигурни, че като станем на 70, ще зависим на благоволението на тогавашните управляващи с техните прищевки и клептомански наклонности?

Аре стига бе!
Стига солидарности! Нека седнем и поработим за себе си, близките си, децата си. За хората, за които искам да работя. А не за някого там навън или за безбройната армия държавни служители – хрантутници.
Които дори не ми дават частичка уважение, че се хранят от моите данъци.

Не искам да внасям пенсионни осигуровки.
Не искам държавата-крадла да трупа каквото и да е на мое име за старини.
Знаем, че това е лицемерие.
Не искам пенсия, мамка му!

Ако не мога да си осигуря нормални старини, значи съм пропилял живота си напразно.
И никой не ми е виновен за това.

Христо Блажев
http://blajev.blogspot.com