Не на дупката!

Поне за мен това е първата конкретна прогноза за възможно преобразуване на икономическата криза в политическа. Ако Стоев е прав за сроковете, че ако “още вчера” ( изразът е мой, но внушението е негово) не се съкратят рязко бюджетните разходи, то вероятността предупреждението му да се превърне в реалност е твърде голяма.

Младият анализатор положи специални усилия да обясни, че всички опити за намиране на допълнителни приходи, каквито и да се те в момента, не струват нищо без въпросните драматични съкращения. Което звучи обезкуражаващо. Защото на хоризонта не се задава никакво видимо свиване на харчовете на държавата, за което се искат болезнени решения, тъй като това би засегнало интересите на огромната армия от трудоспособното население, заето в публичния сектор. Него никой не е готов ( отново) на настрои срещу себе си. По политически причини.

По логиката на икономистите, ( Стоев е само един от многото, който обаче успя, според мен, да отправи послание на разбираем език) целият шумен разговор в момента за злоупотребите, макар и необходим и полезен, всъщност служи повече за отклоняване на вниманието от факта, че държавната политика в областта на разходите си остава нереформирана. Това обрича на политически провал управленито и заплашва да вкара страната в спиралата на изборите “до дупка”.

В това отношение лозунгът “Не на дупките”, символ на гражданското безсилие, който илюстрира колко беззъбо дефилира обществената енергия, придобива друг смисъл. “ Не на дупките “ е пример как у нас се борим с “неизвестен извършител”, виновник без адрес.

Обаче “Не на дупката” при хипотезата за избори “до дупка” придобива реални очертания – от правителството и мнозинството в парламента зависи да овладее ситуацията. В противен случай, колкото и да са виновни предишните управляващи, отговорността за провала ще бъде политическа и лична.

На сегашното държавно ръководство.

Иво Инджев
www.ivo.bg