НИЕ В СОФИЯ, КАТО ИСКАМЕ ДА ЗАПРИЛИЧАМЕ НА ВОЛЕН СИДЕРОВ, ПРОСТО ЯДЕМ ГЪБИ ИЛИ СЛУШАМЕ ХЕКИМЯН

Сядам на пейката срещу къщата на село и по неизменна квантова логика след 5 минути се появява бай Гроздан.

– Кво стааа бе софиянчето – пита той докато засмуква мустак с хитър поглед. – Вземаха ви пиячката май, а?

– Не, това касае само Карнобат, ние ползваме други производители, като теб например – опитвам се да защитя столичното си достойнство аз като добавям – освен това твоето не е точно ракия, а е халюциген, пич. Последният път като почерпих едни свои гости с твоята сливова в 2 посред нощ единият спираше такси на пътеката до черешата, докато обясняваше на висок глас, че пътува за 5-те кьошета. Разбери, ние в София, като искаме да заприличаме на Волен Сидеров, просто ядем гъби или слушаме Хекимян.

– Къв е тоя? Не съм го чувал – замисля се Гроздан.

– Нема как да си го чувал. Нали ти казвам, че ракията ти е по патент на Джим Морисън.

– И тоя не съм го чувал – още по-замислено отговаря водачът на селското ОПГ. – Едно ще ти кажа обаче софиянче, пред Господ и пред слива – всички са равни. Питай жена си.

Васил Петев