НИЕ ЖИВЕЕМ В ЕДИНСТВЕНИЯ ГРАД НА СВЕТА, КОЙТО ПРАЗНУВА СМЪРТТА. СМЪРТТА КАТО ПОВОД ЗА ПРАЗНИК

СМЪРТТА КАТО ПОВОД ЗА ПРАЗНИК

Има нещо безкрайно нелепо, нещо отвратително смешно, за да не река – гнусно, във факта, че от 25 години наред във Варна се натрапва като градски празник Успение Богородично – един черковен празник, почитан от християни и католици навред по света. Легендата гласи, че този ден е посветен на смъртта на Божията майка, а „преведено“ на чист български език, съществителното „успение“ означава само едно – смърт. На този ден Апостолите се събрали от местата, където проповядвали, за да се простят със Света Богородица и да погребат пречистото ѝ тяло.

Да, нека да има тържествена литургия в храма, нека да има благодарствен молебен, нека тръгне и литийното шествие. Но следващите ги общоградски „дандании“ в името на народа ми идват малко в повече – и са твърде шумни в този, тъй скръбен за черковната ми душа, и толкова свят за християните в България ден.

Неясни са ми униформените мъже, издигащи под звуците на химна националния флаг, флага на Варна и на Европейския съюз, тръбачите и тъпанджиите от военно-морския духов оркестър, следван от матроси с иконата на Богородица, гръмките изпълнения на местни и гостуващи състави и хорове, естрадни и рокизпълнители, турнири, изложби, младежки хепънинг, музикално-поетични спектакли, парад на ретроавтомобили, детска регата, фестивал на пчелни продукти, фестивал на занаятите, фестивал на хартиените фенери.

А като капак на всичко – вечерните гърмежи, салюти и зрелищните илюминации над морето.

Питам се – какво общо има всичко това със смъртта на Божията Майчица? Никой нормален човек не би приел празникът на неговия град да бъде в деня, в който се отбелязва смъртта на Божията майка. Това е ден за тих размисъл, за уединение с Бога, за кротост и печал, а не за вихрени улични ардауши.

Гледам – и не вярвам на очите си, чудя се – и не знам защо на снимката, простете – на Святата икона! – не виждам ни едного, който да се радва, ухилен до уши, над блажено почившето нейно тяло. Тия Апостоли и придошлите миряни що не празнуват Успение Богородично?

Ние живеем в единствения град на света, който празнува смъртта. И не просто нечия смърт, а смъртта на Пресветата Богородица.

Валери Станков