Ние сме фалирала държава, с фалос в цевта.
Трябваше да се започне отнякъде, казват късно било, пък и избори наближавали, но мен изборите не ме касаят, никак даже, нито отлагам несвършената работа за по-друг свят, може би някакъв по-различен от сегашния в смисъл, по-толерантен за престъпления, или по-нетолерантен ли?, – това не разбрах.
Изплувах за електрониката на службите вчера в София, по принцип нищо особено като действие от моя страна, в смисъл нищо особено за да се направи от всеки от вас, зает от ежедневието си, докато в страната ни стават странни неща, много по-истински от онова, с което ви подхранват идеята за фантазия, или фантазията за идея – две сродни неща, но чужди за вас, или за вашето развитие и благоденствие тук и сега, а не на майната си през пловдивско и самодивско, хванали се на хоро пред погледите ви.
Сетих се, че беше казано, че – ще гледате и няма да виждате, че ще се ослушвате и няма да чувате, че ще очаквате и няма да дочакате, защото така сте устроени с толерантности разни и никакви в безобразието си, затова и България е такава; станала Гълъбария.
Какво да се прави, …за земното по земному, пък небесното е за небесните.
Разбрах всъщност, че вие сте били земни, прекалено земни най-вероятно, докато ви ограбиха и земята и земеделието, и производството и изнесоха капиталите ви зад граница, тоест вашите мънички парички там нищо и никакви, се преместиха на друго място, просто така, то в Гълъбария всичко е опростено до простота, или за едно по-мащабно разплитане на възглавницата, приспиваща ви завлекла в презокеански и азиатски авоари живота, както и здравето. Бъдещето и него, а то, със сигурност се отнася до същите показатели на измамата и човешкото опростяване, механично, по емпиричен път (това ще стане – това няма да стане), реализирано от институтите за изследване на реакциите ви, докато все още можете да реагирате, че и това не е съвсем сигурно.
Явно в подобна несигурност, най-добре със сигурност се печелят пари, много пари, ваши пари, крадени без мярка, да не говорим за срам.
Жената като държава, забрави за срама. Мъжът като поданик, се надява на безсрамието в неограничени количества и размери, докато му се откриват все повече и повече държавни срамотий, то ние разбрахме, че срам няма, но онези работи си остават, като безсрамни въшки.
Не, не се почесвайте – моля ви!, вие сте изключение, освен ако в последно време, да речем от извършеното от вас тези дни, ви е необходимо почистване на сетивно-вестителната система, сиреч на Съвестта, горката.
Тя, така или иначе, Вестителката ще дойде при вас, ще ви покаже каква хубавица е, ще й се порадвате в късен страх и очакване, някакво мижаво просълзяване на кожните ви придатъци и секретиращите отвори отвара, докато приживе изобилно сте сътворили историята си на този и онзи свят, след вратата на посещението лично за вас, предназначено, което е да ви освободи от нещастието, да сте с другите и да допринасяте, за нещастието им.
Това аз го наричам болест.
Материята е създадена сложно и създава тревоги у съдържателя си, докато този е в материален свят, понастоящем във властта на паричните знаци и …разбира се, особеното усърдие тези да се крадат безразборно, по схематично условие като лихва, документна измама, законова т.нар. предпоставка, все пригодени за извършването на кражби от малък размер с капацитет, или големи “държавнически” извън капацитетни кражби, свързано пряко и със сигурността на държавата, дори и да просъществува за известно време последната от инерцията на събраното през годините. Държавното ограбване, започва веднага след 1944-та година (от същите хора, техните наследници). Имало е какво да се краде, да се възприемат допълнително заеми, или да се залъгват хората с облигаций, после обезценени до тоалетна хартия. Започва и изнасянето на злато, а от братска нам страна, поне велика по територия, се забрани разработването на урановите мини на връх Баба за Западна Европа. Отново загубихме. Братята и нашествениците, …ни пазеха. Но освен, че се изнасяше злато, се изнасяха и капитали, тоест крадени пари за големи лихви на Запад, отново на Запад, но само за богоизбраните, които по Коледа, не висяха на опашки за два банана и един портокал, а си ги получаваха из партиините подземия, комитети, свърталища, леговища – по поръчка. Поръчваха си каквото желаят, от женски прелести, до човешки органи. Не се плашете, просто животът е такъв, не е толкова страшно, а и вие, в голямата си част сте далеч от това, да му мислят потърпевшите (все пак).
Навъртаха се хората, – нека ги наречем за хора, нямаха свърта на едно място, докато оглеждат какво има за доограбване, пък и се правеха на извънредно важни за международното положение, или поне за вътрешното такова. Него, вътрешното положение, го обрекоха на Вътрешното Министерство и …започнаха да стават едни "вътрешни работи", не е за разправяне, а и темата не е за това. Но тези станаха извънредни посланици на вътрешното положение и Държавата, си остана в положение и до сега, до днес 2009-2039 година.
– Нещо неясно?
Продължиха посланията обаче. Сега, на тази етап, на мода е да се използва медийният арсенал на въображението, притъпяващо по инерция със сменяеми кадрите ситуацията, въздействаща върху слуховия и зрителния ви апарат, чрез умората, внушението на крясъците, които са рекламни, фъфлещи, ръркащи, но не и нормални, в противоестествен за потребностите ви свят.
Предлагат ви се потребности?, – ми хубаво, след като вие си нямате собствени такива.
Предлага ви се фалит?, вие се съпротивлявате?, – явно разбирате донякъде какво се е случило с вас. Но случката се е случила, а и не възнамерява да си ходи по живо, по здраво. Някак особено се е впила в жизнените сокове на Държавата, посредством държавната олигархия и държавната престъпност. Дори и да няма подобни термини в публичното пространство от този вид в световен мащаб, със сигурност в Гълъбария се заражда прозрението, че престъпността не касае толкова частните лица, колкото "държавните" манипуланти и крадци, пладнешки разбойници казано по-простому, като от прос човек като мен, който е наблюдател, чистач, селски труженик, ветеринар по дивите домашни зверове.
Не се чудете на квалификациите, защото дивото си е диво, както и вълчата му козина, или агнешкото изпростяване до равнището на вълк, в агнешка кожа. Дано сте разбрали, че аз нищо не разбрах, но го написах, защото предвкусвам не човешко месо, а агнешко.
Много агнета из Гълъбария днес, (забелязвам) са станали зверове и налитат досущ като зверове, с агнешки мънички сърчица, пазени, които са като скъпоценен товар от пазителите на реда, на гърба на данъкоплатеца, в същата Гълъбария. Пак ли нищо не разбрахте, или долавяте интуитивно смисъла? – аз нема да обяснявам – що е това интуиция; или го имаш, или не го разбираш, това е.
Намираме се в ситуация, че всяко развитие в страната ни, се оказва блокирано не от държавния механизъм, а от държавната олигархична система (определени лица), която система се е заселила върху точките на развитие и ни предлага сътрудничество, позволяващо ни проникването в рамковата система на съобразяване, комисионни, ситуационни, но не и развитието на бизнеса, творчеството, проектите, облагани съответно по същия начин от олигархията (определени лица).
Това е една невъобразима черна дупка, за живеещите в подобна Държава.
Връх на наглоста обаче, е образуването на събрания в идеята, да бъдат поканени освободилите се от нея, отново да се завърнат с парите си тук, на това място. Къде по-точно е това "тук", аз не разбрах, но мястото е същото.
Нарекли го за по-сигурно с атрактивното – "Българският Великден".
Знаем обаче, че "великият ден", ще освобождава от черната Пасха не друг, а Христос – БОГ, пък ние не сме богове, а си оставаме в ПЕТЪК.
Сложиха ни погребални лентички за някакви сестри, подеха се кампании за натрупване на капитал и върху това, даже не му се виждаше краят, докато най-накрая сестрите пристигнаха в Гълъбария и …видяхме що за стока са.
Made in GULUBERIA.
Ние сме фалирала държава, с фалос в цевта.
За пример на фалирала държава, можем да покажем отново Гълъбария, при близо 40 милиарда външен дълг и вътрешен производствен капацитет, стигащ едва за заплащането на членството в ЕС, се натрупва ежегодно външен дълг, теглят се заеми и се усвояват средства (не по предназначение), като забравим изобщо за армията, а за народа – каквото остане, за друг пример не се сещам, възможно е някъде аборигените, или китайските африканци, мароканските азиатци, канадските новозеландци, възможно е при тях да има двусъставни понятия, както е в Гълъбария, но не съм сигурен в това.
Нека подчертаем, че благодарение "успешната" политика на дъртия измамник и неговата свита от лъскави крадци (аборигени (виж горе), от държавата се окраде и къде каквото бе останало за дообиране, доограбване, разпределяне на плячката, при оформяне на процесите като държавнически и необратими, облагодетелстващи шепа измамници, докато се появи и СИС(ЕИ)БАНК.
КУИППД
Вчера подадох сигнал срещу тази мила ми престъпна организацийка, в агеницята за отнемане на имуществото, придобито по престъпен начин – КУИППД.
Видях, развиват активна творческа дейност из територията на страната и отнемат имущества, запорират активи, правят се на интересни и важни в общество, изградено от подобни на тях. Със сигурност, не се заблуждавам в способностите им, както и го очаквах, но поне ще ми донесат авансовово време, до откритото започване на процес срещу СИС-БАНК, въз основа на информация касаеща Държавната Сигурност, държавната олигархия върху нас, българските граждани.
Няма да преразказвам "историята", как две отегчени служителки, приемат с прозявка написаното на ръка заявление (няколко реда), написано на стената на входната им врата, която не е предназначена за граждани, защото се отнема от гражданите и "системата" е направена така, че да не допуска "отклонения".
Няма да казвам дори, че не бях проверен за оръжие в организация, занимаваща се пряко с престъпленията у нас, въпреки, че асансьорът им бе достатъчно тесен и несговорчив, поне за едно елементарно облъчване на преминаващите (като мен) от господин Рентген, с разхлабени параметри разбира се.
Няма да предавам реакцията им на въпроса – след като ще се отнема имуществото на СИС-БАНК, пак през СИС-БАНК ли, ще трябва да се преведат сумите към Републикански Бюджет, отнети в полза на Държавата?
Няма да казвам, че дадох заявка в публичното пространство под №ХХХХ/09г., която ще я доведа до успешен край. Дори и не само в България, но ще почакам.
Всички знаем, че пернатите екземпляри от вида на пилета, бройлери, петли и кокошки, особено златните, подлежат на санкцията на трапезата.
Ми ако се съмнявате, че готвачът не е наблизо, – заблуждавате се.
"ВЕРВАЙТЕ МИ" 😉