Никой не пипа наглия прокурор!

От 2000 г. ние сме ангажирани с повече от 200 гр.дела в 12 града от различни области, като повечето от делата са с подсъдност в съдебен район Плевен, София. Поради политическата корупция в съдебната система сме принудени да „търсим” правосъдие в други области, извън област Плевен, с кадровика в съдебната система Красьо Черния.

Ние не сме юристи. Ние вярваме, че все пак закона на диалектиката важи и за съдебната система, т.е. количествените натрупвания да предизвикат качествени промени и именно затова делата са повече от 200. В същото време сме ангажирани и с повече от 100 сигнали до прокуратурата. Обема на нашата методична работа обхваща повече от 3000 стрници. С този обем на работа методично сме проследили „ефективността” на съдебната система след 2000 г. Кореспондирали сме с всички възможни институции в България – Президентство, НС, МС, съответните министерства, всички възможни комисии за борба с корупцията, ВСС и инспектората към него. След 2008 г. сме започнали и обмен на информация с ОЛАФ. Държим да отбележим, че ние сме едни от първите, които бяхме допуснати  от ЕК да наблюдаваме процеса на мониторинга за съдебната система, 22.2.2004 г. След това тази практика беше преустановено, но не по настояване на ЕК. Именно затова следим докладите на ЕК за България.

Промяна в оценката за съдебната система в посления доклад няма.

След като в продължение на 20 години незначителен процент от българското население възпрепятства реформата в съдебната система това няма да се случи и през следващите 20 години. За тази констатация е достатъчно да бъде направен кратък анализ на политическата безизходица, която възпроизвежда „неефективната съседбна система”. Именно затова в последния доклад на ЕК е записано, че има само политическа воля, но не и конкретни резултати. Политическа воля ще бъде демонстрирана до следващите избори. Също така ЕК отчита и факта, че промяна в съдебната система има поради натиска от страна на ЕС. Не бихме желали да се задълбочаваме върху доклада и затова преминаваме към по-конкретни теми, които са на дневен ред за нашето общество.

Нашата изходна точка е „средния българин”, който е все още само имагинерно понятие.  Това наше становище сме представили на Президента, НС, МС още през 2004 г. В този смисъл ние сме убедени, че по отношение на „средния българин” препоръките на ЕК за реформа в съдебната система са все още само хипотетични. Спомняте си изказването „Корупцията е държавна политика в България”, след което последва констатацията на Президента – „В обществото ни има доза несправедливост”. Поддържаме статистика на изказвания на Главния прокурор, министър-председатели, но резулта няма.

Защо да не разсъждаваме по-абстроктно върху морала на съдии, прокурори и лекари.

Връзката е, че едните „лекуват” обществото, другите ни лекуват физически. Когато има нарушение в някоя болница лекарите могат да ги уволнят, да ги дадат на съд или да бъдат предприети други „морални” мерки. Например да вземе един елементарен действителен факт върху който разсъждават съдии и прокурори. Те твърдят, че лице, което е починало на 6.10.1974 г. е учредител на земеделска кооперация на 5.2.1993 г. Т.е. това лице е „възкръснало” и  е участвало на учредително събрание. Това лице не е записано в списък на учредителите, който задължително се представя в съда по регистрация. Това „вътрешно убеждение” на съдии и прокурори може да бъде съпоставено с интервенция на лекар, който изважда сливиците на пациент през стомаха. Съдиите и прокурорите имат имунитет и техните действия са ненаказуеми. Лекарят може би ще го дадат на съд или ще го отстранят от работа. В този смисъл съдебната система е консервирана със соса на корупцията. Колкото е да Ви се струва прозаично това сравнение, „средният българин” е тероризиран именно от такива действия на прокурори и съдии. „Неефективността” на съдебната система е нещо като „данък”, който средния българин плаща на корумпирани съдии, прокурори по места. Този данък в условията на криза е по-осезаем, тъй като в районите със земеделие тази „неефективност” се отразява пряко върху икономическите резултати о тдейността на семействата. Освен лицето починало през 1974 г. има още 650 други лица и на практика в нашите условия е преразказан романа „Мъртви души”. С този „преразказ” на романа са запознати всички министър-председатели след 2000 г., включително и настоящия.

Действията на Красьо Черния, които умишлено бяха представени в средствата за масова информация точно с публикуването на доклада на ЕК, не са за нивото на „средния българин”. Има много „братя” и „роднини” на Красьо Черния между „средния българин” и те са може би във всяка област на България. Затова може би е удачно да бъдат показани неговите „братя” и „братовчеди” от съдебен район Плевен, чрез които служебно сме установили техните канали до ВКП.

За г-н Алексей Петров бяха изнесени данни, че не е известно как е назначен на работа в ДАНС. Има много негови „братя” и „сестри”, които също са назначени в други организации, търговски дружества и кооперации с цел да ограбват чрез тези организации и държавата. След това се прави връзка с „братята” и „братовчедите” на Красьо Черния и … няма престъпление. Например в съдебен район Плевен има „назначено”, за председател на кооперация, лице със средно образование, което няма  нищо общо със съответната кооперация. Това лице със средно образование извършва представителство на юридическо лице по реда на чл. 20 от ГПК (отменен) и чл. 32 от ГПК. Дори и да не сте юрист може да прочетете в ГПК тези членове за да установите, че трябва да бъдете адвокат и съответно не може да бъдете със средно образование. Очевидно, че в съдебен район Плевен това е възможно. Продължението на тази схема е незаконосъобразно присвояване на средства от ЕС. Именно затова сме представили данни за такива действия и на ОЛАФ.

Такива констатации има и за други области. Ние не сме единствените които констатираме тези закононарушения на съдии и прокурори. Може би сме едни от малкото организации или физически лица, които методично защитават правата си пред всички инстанции. Именно затова обема на документацията е повече от 3000 стр. В този смисъл ние сме убедени, че след като има организации и български граждани, които реагират на „неефективността” на съдебната система е необходимо да има по-организиран подход за представяне на тези количествени натрупвания и пред институциите на ЕС.

Г-н Борисв Велчев, след назначаването си заяви, че първите му стъпки са да бъдат спазвани сроковете за произнасяне по прокурорските проверки. Прокурор от Районна прокуратура Плевен не желае да се произнесе от март 2009 г. по преписка. Именно затова ние сме окачествили неговите действия както операцията на МВР „наглост”. В тази връзка  от декември 2009 г. методично уведомяваме Инспекторат на ВСС, чл. 54 от ЗСВ, ВКП за „наглия” прокурор.

Резултат няма.

Всъщност, ефективността на прокуратурата започва с елементарното нарушаване на сроковете по НПК. С многобройните похвати които прокуратурата използва за прикриване на престъпления, на сегашния етап от реформата  и въз основа на констатациите на ЕК, същата може да бъде определена по-скоро като „брокер”, отколкото на защитник на интересите на държвата и българските граждани от престъпленията.

След 2000 г. сме обсъждали тази тема с журналисти от ежедневници, телевизии. Констатирали сме диаметрални противоречия в нашите позиции и подходи за повишаване на ефективността в съдебната система, от гледна точка на „средния българин”. Както посочихме по-горе, може би методичното и организирано представяне на действителни случаи от различни области от България със съответното мото, в средствата за масова информация, ще допринесе за намаляването на данък „неефективна съдебна система” върху „средния българин”. Ние нямаме намерения да се изживяваме като журналисти, но ние можем да съдействаме. Ние сме готови да представим изключително много материали за прокурори от всички нива, съдии, министерства и друг иинституции. Тези материали са в завършен вид, т.е. необходимо е само становище от съответната институция за неефективната работа на съответния служител. Случаите са както този с „наглия” прокурор от Районна прокуратура Плевен, т.е. ВКП и Инспекторат на ВСС не предприемат действия срещу „наглостта” на прокурора.

Т.Христов

Дружество „Равносметка”