Николай Михайлов: Има един „мощен идиот” в лицето на ГЕРБ с широка подкрепа, но няма ум да управлява
Представителите на десните партии така и не успяха да се разберат вчера със синдикатите за общи протестни действия през есента. По думите на д-р Тренчев срещата не ги е удовлетворила, защото опозицията не е могла да предложи алтернатива на сегашното управление. В същото това време пък Желязко Христов пък каза, че има пропаст между гласоподавателите, тристранната коалиция, ГЕРБ, СДС, ДСБ. За силата на опозицията да предизвика предсрочни избори, за това какво ни предлагат десните ще говорим с д-р Николай Михайлов от ДСБ. Добър ден!
– Здравейте!
– Само да уточня, че се спираме на него и защото след затопляне на отношенията на Костовата партия с ГЕРБ се появиха разногласия по отношение на позицията на тъмносинята партия към Бойко Борисов. Вчера дори един съпартиец на д-р Михайлов го обвини, че се опитва да манипулира ДСБ да бутне Костов и така. и сега вашето обяснение в началото защо не успяхте да убедите синдикатите, наистина ли има пропаст между опозицията, гласоподавателите, как вие виждате нещата?
– Нека кажа, че аз не съм и правил опит да ги убеждавам. Нямам място в този процес и не скърбя за това. Не би могло да се очаква, по моему, нещо по-различно от резултата, който имаме. Защото, както се казва, синдикатите не са вчерашни, те не могат да бъдат без големи щети за собствения си авторитет, употребени за тази рехава опозиционна игра, която не е уточнила параметрите си между собствените си съставни части, камо ли да претендира да въвлича в процеса българските профсъюзи. Този резултат на преговорите е предизвестен. Това, ко
ето ще трябва да се каже по-общо е, че заканата отпреди месец буквално за това, че в началото на този парламентарен сезон ще се случат разтърсващи опозиционни събития, тази закана се оказа, направо казано, блъф. Вместо това, което се нарича национален бойкот, така се наричаше това, което имаха предвид да правят десните партии, стигащ, представете си, този бойкот говоря до затваряне на кметствата, излизане на депутатите от местните парламенти, на общинските съветници и буквално парализиране на държавата. защото какво означава те да изоставят работата си, ако не парализиране на държавата. Вместо това подписка и разговори – чиста PR стратегия на път за "Каденабия", където трябва да се случи този зрелищен резултат…
– Обединението, да.
– … на обединението, на съгласието, което също е под въпрос. Но нека кажем, че това щастливо развитие на обстоятелствата, което трябва да се случи в Каденабия е Европейската народна партия (ЕНП) да създаде такъв климат, да не кажа натиск, върху членовете на българската десница, че те да се съгласят на обща предизборна листа, за да може тези партии, които нямат ресурс да прескочат бариерата, да го направят като се покатерят на гърба на ГЕРБ. Този гръб може да бъде също така наречен и гръб на самия Бойко Борисов, разбира се.
– Не вярвате в обединението. Днес дори Желязко Христов в едно интервю казва, че форматът на партиите, членки на ЕНП, е доста измислен с тази подписка. Вие обаче сте от ДСБ.
– Това не може да не ви учудва. Това в някакъв смисъл ме озадачава и мен. Аз съм в сложна позиция, признавам това публично, доколкото не се гледа с добро око, разбира се, на моето свободно и критично мислене в партията. Но нека кажа веднага, че така мислят и мнозина, особено след тези рехки промени в идеологията, това движение към сприхава коалиционност, срещу което ние от създаването на ДСБ сме били твърдо против.
– Колко са членовете на ДСБ, които не са съгласни с това обединение с партията на Бойко Борисов?
– Това не може да се преброи.
– Имам предвид да очакваме ли някакъв разпад на парламентарната група?
– Това е смел въпрос от ваша страна, с цялото ми уважение.
– Така е, но преди време също имаше едно такова недоволство, Нено Димов беше негов изразител. Така че…
– Вижте, ако ние нямаме разноезичие вътре в партията на г-н Иван Костов, това означава да я дефинираме действително като легализирана по Закона за вероизповеданията. Нали, съгласете се, че такава свобода би трябвало да има в една партия.
– Тогава защо сте в сложно положение и на вас не се гледа с добро око, както казахте?
– Не гледа с добро око този, който не гледа с добро око и обратно – някои гледат с добро око. Аз ще ви кажа, ако разрешите, нещо по-общо, което се отнася по принцип, а не до собствената ни съдба в тази партия. България се нуждае от десница, но не съставена по типа на елитарната договорка, под която стои един единствен мотив – оцеляването на няколко души, лидера от прехода. Това трябва да се каже твърдо. Те имат и собствен антураж, който покрай тях трябва да оцелее. Сега има един „мощен идиот”, казвам в кавички, в лицето на ГЕРБ или на г-н Бойко Борисов. Така е преживяват той от техния елит на историческата десница, който има широка подкрепа, но няма ум да управлява. А пък историческата десница, особено на ДСБ, има ум да управлява, но няма никакво доверие. Следователно, умът и тялото в някакво особено такова съчленение, съшиване като в романа на Булгаков „Кучешко сърце” ще трябва да съставят образа на бъдещата опозиция. Това е гротесково, лесно проследимо в мотивацията и в крайна сметка губещо, без всякакво съмнение. Това, от което десницата се нуждае е прочит на нейната историческа роля, декриминализация на елита, което означава демократизация на дясното пространство. Защото в упорството да останат историята е малко или повече табуирана. Аз мисля, че от началото на този сезон трябва да има един почит за осветляване в духа на това, което се иска впрочем през операция „Чисти ръце” да се случи. Десницата иска за себе си „чисти ръце”. Всички трябва да й помогнем.
– Това е добър призив. Как гледате на вчерашното интервю във вестник „Труд” на Димитър Игнатов, който каза, че вие сте манипулатор от най-висша класа, че идеята за нова партия с чисти помисли, каквато е била идеята за създаването на ДСБ, е била погребана още с вашето появяване? В интервюто той ви свързва с Държавна сигурност (ДС), твърди, че искате на унищожите Костов.
– Вижте какво, моята реакция е съставена от смесени чувства. Аз имам по парадокс някаква симпатия към този филотичен човек, той е емоционален, бурен, има собствения си чар. Но тук поведението му в това интервю е клинично, това, което той говори е едно към едно безумно. Толкова безумно, че за пръв път аз се решавам да се консултирам с адвокат.
– Ще го съдите ли?
– Защото от друга страна такъв тип крайно безотговорно, ще кажа направо нагло публично поведение ще трябва да бъде санкционирано. Това решение попада в операция „Чисти ръце”.
– Тук вече колегите ви казват, че трябва да сложим, за съжаление, края на този разговор, който поне за мен е доста интересен, хареса ми това, което казахте – десните да направят „Чисти ръце” за дясното пространство, обещавам да го продължим някой друг път.
Българско национално радио
Предаването “12 плюс 3”