Новогодишен калейдоскоп на съвременната българска действителност

А говорим за българската Коледа. Уви, дори тя не можа да изпълни предизборните пожелания на политиците. Те валяха като летен дъжд от юнски обещания. И от него се появи дъга – дъгата на надеждата на народа за по-добър живот. Тя бе толкова пъстроцветна, колкото и избраните партии. Но надделя само един цвят – на сивата есенна мъгла и на студения дъжд, с който сивата партия обилно поля народа.

Затова сега строим магистрали – навреме и в срок, а забравяме, че обикновеният човек ходи пеша. Полицията тук-там хваща престъпници, а съдът най-старателно и мотивирано ги пуска. Никой нищо не печели от това, освен уж много добри оценки по шестобалната система, но само според статистиката. И единствено Господ знае на базата на какви данни последната е станала стъкмистика.

Нищо чудно тогава, че от есенния дъжд се появиха свлачища. Свлече се рейтингът на политиците, свлякоха се министри от своите постове и всичко потъна в есенна кал. А тя заля дори магистралите. Да, но нека не забравяме обаче, че в тази кал тъне само народът.

Елитът от Олимп вади олимпийско спокойствие, въпреки надигащото се цунами на народното недоволство. Надигат се учени, лекари, тютюнопроизводители и още други производители, за да докажат, че в страната не е останал само некачествен материал.

Така, както се калява стоманата с разни методи, за да стане по-твърда, така и

народът търпи всякакви несгоди, за да скове в стоманената хватка на идващата зима елита от Олимп. Веднъж стане ли това, и той ще разбере колко може да те стопли една минимална пенсия през зимата.

А какво да пожелаем на елита за настъпващата Нова Година ли? Да не забравя, че и едно малко камъче може да обърне цялата кола, а в България има не само камъчета, а цели кариери за това.

Румяна Кръстева