Новогодишен подарък за КИНТЕКС – нов стар генерален директор Антон Салджийски!

Изведен е от Кинтекс и е назначен през 1985 като служител за свръзка на Кинтекс с Министерството на търговията, при така нареченото специално управление в министерството като доверено лице. Не след дълго е изпратен, като търговски служител в Зимбабве, където след изтеглянето на търговския представител изпълнява по заместване неговата длъжност.

През 90-та генералният директор на Кинтекс постави въпроса за изтеглянето му, предвид на промените и страхът му да отговаря за някои деликатни въпроси относно дейността на компанията преди 1985 г.

Съгласувано с първо управление на ДС, Андрей Луканов се съгласи да върнат от Зимбабве Салджийски в Кинтекс и да бъде назначен за генерален директор, а Дамянов избяга в Норвегия, докато се успокоят в България нещата. И така за генерален директор бе назначен Салджийски, който до този момент в търговската си кариера нямаше сключена нито една сделка, но имаше едно огромно предимство в очите на Луканов, че не можеше да отговоря на въпроси свързани с Кинтекс, тъй като не знаеше отговорите. Дамянов беше горд и спокоен с избора му.

Остана въпроса с дейността на компанията, трябваше магарета за самара. Наложи се да му се създаде екип, нактая беше съгласуван Петър Караангелов, а в последствие бе привлечен и Людмил Богданов след завръщането му от Ирак, заради войната. И двамата бяха изявени технократи, може би най- доброто от новото поколение в Кинтекс след 80-те. Както и да е, трите момчетата подкараха добре компанията, предотвратиха закриването и, помогнаха много на заводите и на държавата, като цяло. За съжаление Салджийски продължи да се заиграва със силните на деня, поради естествената си несигурност за

позицията, която заемаше, той не беше фактор в нито една от дейностите на Кинтекс.

Той сгреши много, като се мъчеше да балансира между Иван Костов и Петър Стоянов, правейки им услуги под различни форми. Чашата преля спрямо Салджийски, когато Костовото правителство бе информирано за неприемливо разходване на пари за реклама, финансиране на хора близки до Ал.Томов, включително поддържане на нерегламентирани контакти. Салджийски бе уволнен през 1998г. не по политически причини, а поради факта, че не можеше да се разчита на неговата лоялност, която нормално  дължеше на правителството, като менажер на държавна компания , който управлява държавно имущество. С идването на БСП на власт през 2005г, технократите Караангелов и Богданов бяха уволнени, поради отказ да изпълнят нецелесъобразни за Кинтекс  устни нареждания на Р. Овчаров.

Угодният и послушен Салджийски беше назначен отново с протекцията и по настояване на Р.Овчаров за да изпълни поръките. И той ги изпълняваше, а това доведе до замразяване дейността на Кинтекс и превръщането и в компания със затихващи функции и постепенно изтегляща се от пазара на военно имущество. Усърдно помогна да бъде ограбвана  и съсипвана другата държавна фирма ВМЗ-Сопот, за това могат да бъдат изписани томове.

През февруари 2011г. Салджийски бе уволнен и бе назначен нов генерален директор Владимир Дичев, служител на Кинтекс с добра подготовка и дълъг стаж в компанията. Дичев  беше постигнал сериозни резултати в дейността си и беше натрупал голям специализиран опит. Това бе добро решение да се постави екип, който да развива компанията. Беше правилно решение да се премахне едно ръководство, което освен послушание и политическа лоялност към силните на деня в правителството нямаше какво да предложи на Кинтекс и служителите му.

Изненадващо на 2.11.2011г. Салджийски отново е назначен и новото ръководство уволнено.

Въпросите, които възникват към министър Трайков са повече от интересни. След като първото му решение е напълно логично за хората от военната индустрия, които познават дейността на Кинтекс, качествата на Салджийски и желанието на държавното ръководство да активизира икономическата активност на компанията, то връщането на Салджийски прилича на една твърде неморална и безпринципна сделка с плачевни последици за Кинтекс. Неморална и безполезна сделка  е за всички, освен за министър Трайков и г-н незаменимия за родните политици Антон Салджийски. Не може да се приеме за нормално, при едно правителство оглавявано от професионален полицай със служби за сигурност, да се назначават подобни хора на отговорни длъжности.

Очевидно е, че те са наясно с фактите изложени по горе, но хора като Салджийски са им необходими за да реализират корупционни схеми чрез тях. Има и друг вариант, че Кинтекс е изпаднал от интереса на правителството и е предмет на сделка между дребни чиновничета и Антон Салджийски.

Инж. Петър Кръстев