НОВОГОДИШНА ДУПЛИКА

Какъв герой? Какви ти тук пет кинта? Какво ти знаме? И какъв ти химн? Елате – и да си направим снимка, докато още мърдаме – не спим. Достойно бе да мрем за чест и слава. Достойно ли е да умрем до крак и да се свърши с нашата държава, в която свой беснее като враг?

НОВОГОДИШНА ДУПЛИКА

Не знам защо, когато президентът
прочете снощи пряката си реч,
си казах: – Тия празнично ни ментят
… и пак ни вкарват в своя глупав скеч.

Годината си мина – и замина –
джебчийка, свила празно портмоне.
И питах се пред ледната камина:
– Това ли е Родината ми? Не.

Издухани странично пущинаци.
Баири, некосени векове.
Кории, из които няма знаци
къде човек – къде чакал снове.

Разчорлени лозя, нивя с тютюни.
И камъни – като стада овце.
Свалил калпак – чии ръце целуна
народецът с изсъхнало небце?

Невям на тия – после на ония,
които го завардваха в усой
и стреляха във него на пусия –
и сетне го наричаха герой?

Какъв герой? Какви ти тук пет кинта?
Какво ти знаме? И какъв ти химн?
Елате – и да си направим снимка,
докато още мърдаме – не спим.

Достойно бе да мрем за чест и слава.
Достойно ли е да умрем до крак
и да се свърши с нашата държава,
в която свой беснее като враг?

Валери Станков