Нора Стоичкова: Никога няма да седна на резервната скамейка. Победата минава през цял океан от поражения.
Нора Стоичкова е един от най-атрактивните и убедителни журналисти в България. Тя остана един от малкото колеги, които защитават собствени позиции ,без да се влияят от каквато и да е конюнктура. Нора е работила в редица медии, като „Демокрация” и „24 часа”, води своето предаване „Защо” по NEWS 7, освен това е и отличен ПР-експерт. Нора е зодия Овен и е известна с острия си начин на изразяване, но и с безпредалната си искреност и откровеност. Затова и много хора ги е страх от прям диалог с нея.
– Нора, ако сега отидеш на кандидат-студентски изпит по журналистика и въпросът е – кого би избрала за ментор – Пеевски или Василев – кого би избрала?
– Аз харесвам мъже! С което искам да кажа, че между Пеевски и Василев в моите очи нямам избор. Не са ми тип. Но ако трябва да работя с някой от тях, с пистолет опрян в слепоочието, ще кажа, че мога да работя с всеки, който е готов да оцени подобаващо моята работа и морална подкрепа. За пари говоря. Защото работя за пари, да сме наясно! Изпитвам подозрение към всеки, който работи за нещо друго. Защото подозирам, че когато някой не работи, за да печели парите си, явно работи срещу
моите пари.
– Какво е „Южен поток“ и защо толкова го браниш? Хайде да обясним на хората
– „Южен поток” е газопровод, единствената алтернатива на газовите връзки през Украйна. България има огромна полза от него, защото няма да зависи от нечии чужди борби за газ. Освен това можем да разчитаме на транзитни такси и няколко милиарда инвестиции в икономиката ни. С две ръце съм „за” изграждането на Южен поток, това е истинската газова диверсификация. На прилични цени.
– Ако имаш един пирон в ръката си, къде би го забила – в „Белене“ ли?
– О, да! АЕЦ „Белене” с руските реактори тип ВВЕР, поколение 3 +, също са безалтернативен ядрен проект за България. В тях има едни 10 млрд. евро директни инвестиции в българската икономика, около 10 000 работни места и още куп приемущества. Ако спрем да бърчим нос на рублите. Защото не е далеч денят, в който ще търсим рублите като резервна световна валута. Вижте кои световни сили обедини Русия в евразийския икономически съюз. Вижте кои държави са в BRIKS! Ако САЩ и ЕС продължават да втвърдяват позициите си към Русия, Русия все повече ще се изплъзва от контрол. Веднъж коментирахме с един от шефовете на Уорли Парсънс ситуацията в Украйна и моят събеседник изведнъж ми каза: „Нора, тия ще дойдат на Дунав. С флота. И вие просто ще трябва да ги посрещнете с хляб и сол”. Като освободители, един вид. Това, което си мисля за отношенията Русия-България обаче, не смятам, че руснаците ще дойдат влюбени да освобождават братушките си българи. Напротив, мисля си, че след всички гаври от последните 10-тина години с енергийните ни проекти, ще дойдат, за да ни прегазят. И ще имат право. Защото никъде по света, никой не си позволява да се подиграва с тях. Скъпо ще си платим за магариите на Бойковото правителство.
– Какво им липсва в живота на хората, които ни лъжат с цената на тока?
– Нищо не им липсва и в това е тънката разлика. На тях не им пука колко е цената на тока, защото могат да си го позволят и на по-висока цена. Ако можехме да обърнем позициите си, щяха да вият на умряло. Между другото, като стана въпрос за цената на тока, изведнъж се сетих за оня „курорт” край Ловеч, „Слънчев ден”. За „Скравена” и за „Белене”. Трябва да има наказани със затвор за разрушаването на енергетиката ни. Трябва да има не убийства, а съд и присъда за рушителите и грабителите на икономиката ни. За кредитните милионери и тези крадци на пари, които взимат по 300 милиона кредити и фалират банки, за да не си ги върнат.
– Нора е велика героиня, къде обаче са останалите от „Куклен дом“?
– Нора на Ибсен е една объркана жена. Всяка жена, която се занимава с несвойствената дейност да развива разума си, е дълбоко объркана и нещастна. Разбрах го от мига, в който дойде сина ми, Венци. Няма такава любов! Всичките ми екзистенциални тревоги изчезнаяха яко дим, а цялото ми същество се устреми в една богоугодна и човеколюбива дейност да му осигуря щастливо детство и добро бъдеще. Вече не се питам какъв е смисълът да се раждаме и умираме. Знам, че е достатъчно да се родим, да поживеем и да умрем. В това е чара на цялата тая житейска битка. Че е временна, Слава Богу!
– Защо така се случва, че един „овен“ никога не скланя глава?
– Защото сме рогати, а това сърби! Човек никога не трябва да се предава. Дори да е зарит в ямата и да го целят с камъни. Трябва да вярва и да направи така, че да избяга от капана. В това е смисълът – или си хищник, или си жертва. Аз гледам да съм на безопасно разстояние и от двете състояния на нещата. Да си хищник, значи кратък живот. Да си жертва е мизерно съществуване. Предпочитам третият път – на мислещ и ходещ на собствените си крака индивид.
– Ти битката я спечели, даваш ли си сметка за това? И сега ще чакаш да те настигнат, имаш ли нерви за това?
– Не знам коя битка съм спечелила, защото се каня да живея още 20-30 години. А това е достатъчно време да се проваля и да спечеля много пъти в най-различни битки. Победата минава през цял океан от поражения. И мигновеният триумф е една химера. Розовата аура на изгрева е далеч, далеч по-вдъхновяващо събитие, от всички човешки победи взети заедно. Но пък личният триумф е единствената награда за цялото човешко усилие да стане на твоята. Малко адреналин. Една мастика с приятели. Много лайкове във Фейса. И малкият Венци сутрин, когато ме гали и ми казва, че снощи е гледал мама, а мама е била с много хубава рокля. А после повтаря първите изречения, които казвам в началото на всяко предаване. С мъничките си устенца и детското гласче. На мама котето сладко, единствената истинска радост и болка в живота ми.
– Как става номера тебе някой да те свали?
– Няма да ти кажа!
– Какво мислиш, че ще се случи утре?
– Първо, още поне 2-3 правителства няма да изкарат мандата си. Политическата нестабилност ще разстрои непоправимо финансовата стабилност. Това ще разори останалите микро и малки предприятия, които формират по-голяма част от БВП. Нищо хубаво не очаквам в общ план. Честно казано, чувствам се като оцелял концлагерист, на когото му предстои ново влизане в концентрационен лагер. Само, че този път не съм сама и това прави различна нагласата ми. Готова съм за фронтална атака и няма да е далеч денят, в който и „аз ще покажа всичко от себе си”. На някои мизерници това определено няма да се хареса. Но пък каквото сабя покаже. Аз съм длъжна да се сбия, ако ще и да ми е за последно. Не мога да седя на резервната скамейка. Може да е по-сигурно, но е адски скучно. Просто не е за мен. Това е!
Димитър Генчев