Нужен ли е закон срещу отвличанията? Италия е с най-дискутирания в Европа

Европейската държава с най-дискутирания закон е Италия. Наказанията в различните страни варират от 15 години затвор до смърт.

Още през 1875 година, във вестник "Ню Йорк Таймс" излиза статия за решение на Сената, с което се иска 25-годишно наказание за отвличане. Почти 135 години по-късно всеки щат в САЩ има свое собствено законодателство по този въпрос. В някои щати похитителите отиват на електрическия стол, ако в резултат на действията им е настъпила смърт на жертвата. Дори и при липса на фатален край, в някои арабски държави като Йемен, присъдата за отвличане срещу откуп също е смърт. Не, че подобни похищения няма и сега, но поне всичко е регламентирано и когато някой си го позволи, той знае, че краят му ще бъде такъв, а не тинтири-минтири, както е сега у нас.

След зачестилите отвличания срещу откуп във Венецуела, на властите в Каракас им писна и те приеха закон, който е в сила от миналата година. Похитителите са заплашени с 30 години затвор, откъдето няма мърдане, амнистийки и прочее екстри. От шест години във Филипините съществува длъжността "съветник за борба с отвличанията", който работи в кабинета на президента. Ама работи, а не както е у нас, да уредим на учинайковата стринка внучето.

Преглед на подобни закони показва, че такъв е приет само преди четири месеца в Боливия, където в случай на отвличане, държавата поема охраната и грижата за имуществото на жертвата. Така похихителите остават с празни ръце и когато е регламентирано със закон знаят, че няма откъде да дойде откупът. Така е и в Италия, където от 18 години действа закон, който блокира всички авоари на семейството на похитения.

Специалисти обясняват, че целта е психологическа.  Престъпниците трябва да знаят, че няма как да получат нищо от замразени сметки и имущество на жертвата. През 1998 година този текстът предизвика сериозен дебат на Ботуша, поради невъзможността на полицията да освободи възрастния бизнесмен Джузепе Софиянтини, чиито близки бяха готови да платят откуп, заради влошеното му здраве. След осем месеца неуспешни преговори, властите издадоха специална заповед за размразяването на 3 млн. долара от средствата на семейството, за да бъде платен откупът.

Но по изключение, а не за кефа на престъпниците.

Примери има и те са достатъчни за една тртезва и премерена законодателна политика. За да не превърнем демокрацията както след 11 ноември в площадна анархия, а сега – в нова полицейщина. Нека не забравяме и това, че най-демократичните държави по света, са и с най-добър обществен ред, който поддържат с авторитетен и силен репресивен апарат. Който обаче, за разлика от нас,  не използват срещу своите граждани, а за сигурността им от бандитите.
Ако е така, и ние сме за такъв закон!

afera.bg