Някой е пророк в собствената си страна – и не е кой да е
Президентът Георги Първанов и министър-председателят Бойко Борисов обявиха след среща днес, че започват обща кампания за популяризиране на донорството, а в средата на януари ще се проведе Консултативен съвет по национална сигурност (КСНС) за реформата в съдебната система.
Президентът каза, че няма да бави указа за освобождаване на посланика в САЩ, който е подал оставка след решение да правителството за отзоваване.
Първанов категорично заяви, че „няма намерение“ да налага вето върху закона за държавния бюджет, тъй като мнозинството се ползва с голяма подкрепа и то има своя политика. „Още повече в условия на криза, това звучи направо еретично“, каза Първанов.
В отговор премиерът Бойко Борисов изрази „удовлетворение” и определи срещата с Първанов като „важен сигнал за България и той е, че институциите работят в синхрон и с необходимото разбирателство“.
Че тази среща не беше оповестена, е ясно. А дали е неочаквана? Въпрос на информираност и анализ на отношенията между двамата е , за да си отговори човек. Понеже това далеч не е първата рязка промяна в техния танц „една напред, две назад”, по-скоро може да се каже, че сме свидетели на поредното разведряване в духа на студената война, когато ядрените оръжия парадоксално съхраниха мира.
В нашия случай май са рейтингите. И не е парадоксално, а вече става закономерно.
Първанов, устремил към лидерство във все по-пустеещата ниша на социалните обществени копнежи, се възползва днес да се покаже като защитник на младите семейства и въобще като борец за социална справедливост. В замяна Борисов получи отстъпка по въпроса, от който заяви, че няма да отстъпи- отзоваването на посланика в САЩ. Така ритуалът на задължителната победа за Борисов беше спазен и едновременно беше спазарен ритуалният танц на шамана Първанов около лявото, което той все по-активно омайва.
Няма да припомням в подробности перипетиите в отношенията между двамата, които са изпъстрени с тежки упреци и с лековати подмятания ( Първанов обвини Борисов в проява на некомпетентност пред самия Путин, а Борисов направо призова Първанов да си ходи, щом не спазва конституцията като се меси в съдебната система). А и поредното сдобряване не е кой знае каква новина, след като само преди по-малко от месец в рамките на едно денонощие Борисов извървя пътя от поддръжник на идеята за отстраняването на Първанов, до неин противник.
Ще рече някой- това е положението, политика! Аз ли не знам? Та нали точно пред мен в студото на „В десетката” Бойко Борисов направи знаменитото си кратко определение що е то вътрешната (ни) политика, определяйки я като „ екскремент в целофан”. В този смисъл той удържа още една победа: развенча поговорката, че никой не е пророк в собствената си страна.
Иво Инджев