НЯКОЙ КАТО ТЕБ…

Да вдига чашата от раз. И юмрук, когато другите се крият по кюшетата. Несръчно да си чупи пръстите, когато иска да крещи от нежност и да е пръв на коня, щом ще трябва да се оди по сокаците.

Да лее щедро виното и за приятели, и за врагове. Да шета по трънаците свободен като молитвата пред Господ, но винаги да знае, че истинската е онази, която умее да прощава не заради жълтиците, които в пазвата е скътал.

Да е вървял „По пътя” на Джек Керуак, където: „Единствените хора за мен са лудите, онези, които са луди за живот, луди за разговори, луди за спасение, онези, които пожелават всичко наведнъж, които никога не се прозяват, нито дрънкат баналности, а горят, горят като приказни жълти фойерверки, разпукват се на небето, същински звездни паяци, а отвътре блясва синкавата светлина на сърцата им и тогава всички се стъписват: "Аууу!"

И вместо да подарява жартиери за Деня на влюбените, да натроши пет-шест чаши за Трифон Зарезан.

Някой.

Някой като теб.

Веселина Томова