Някой трябва да съобщи на „тютюнджиите“ новината, че НРБ отдавна изпуши

В крайна сметка политиците са представителна извадка от всички нас и Найденов говори представително в това отношение.

Много по-голяма тема е как така правителство след правителство, парламент след парламент приемат производството на тютюн като природна даденост с всичките й плюсове, но най-вече с неизбежните минуси. И тези ли така ще постъпят?

Поминъкът е накарал преди доста години хората да се заселят и задържат в едни традиционно по-слабо населени полупланински райони в страната. Спрямо този поминък обаче столицата се отнася като към някакъв български Сибир – там може и да не са разбрали, че светът отдавна се е променил и вече е 21 век. И май никой няма смелостта да им съобщи новината, че тютюнът е поминък от миналото и няма бъдеще. Нима това не е ясно от самия яростен дебат около забраната за пушенето на обществени места?

Това отношение към проблема отглежда гняв към настоящето и наторява носталгията миналото, когато социализмът беше изпушил, но за цигари пари имаше – вредни за здравето и едновременно с това животоспасяващи за селските стопани, заети в съответното производство.
Протестите на засегнатите от кризата в бранша доста символично плъзнаха към “Дунав мост”.

Ако си спомняте, той се казваше “”Дружба”. Името му сменихме, но нрава си не. А си ни е все още единствен над европейската река. Строен е във времето, когато България нямаше алтернатива, освен да обслужва съветския пазар. Него го няма, докато производителите са си тук- поне онези, които не са намерили алтернатива и не са обезлюдили все още родните си места. Въпросът е: защо трябва да я търсят сами?

Възможно е министърът на земеделието Мирослав Найденов да е прав, когато коментира пред БНР, че протестите заради разпределението на премиите за тютюнева реколта 2009-а са провокирани от спор между две от групите производители.

Не е лошо обаче управляващата групировка да покаже, че не мисли само за днешния ден с категориите на собственото политическо оцеляване. Не може да разчисти веднага затлаченото от десетилетия, но трябва да даде знак за намерение поне. В противен случай ще се издаде, че приказките й за дългосрочни планове за управление са празни като златна табакера на бивш пушач – свидетелство за един лош навик, който може да бъде победен при наличието на воля.

Иво Инджев
www.ivo.bg