НЯМАМЕ ИЗХОД, ЗАЩОТО НИТО НАРОД, НИТО ПРОИЗЛИЗАЩИЯТ ОТ НЕГО ЕЛИТ ИМАМЕ НОРМАЛНО УСЕЩАНЕ ЗА НАЦИЯ, ЗА ОБЩНОСТ И НИКАКВО УСЕЩАНЕ ЗА ДЪРЖАВНОСТ!
Към момента и в близка перспектива за години напред, наистина нямаме изход… Уважаеми дами и господа, в обективен план ние нямаме изход, независимо дали ще ни управлява сегашната коалиция или ще имаме следваща, между Мутрата и Реформаторския блок! Ние нямаме изход, защото нито народ, нито произлизащият от него елит имаме нормално усещане за нация, за общност, за единение, а в крайна сметка нямаме никакво усещане за държавност! Би било добре, ако всички усетим в себе си тази историческа празнота най-после, сега, в тези най-драматични през последните 24 години времена!
Парадоксалното е, че всяка отделна част от племето, не от общността, не от нацията, си мисли, че е права, че задава истинската рецепта, включително и аз, което е и моят индивидуален идиотизъм като част от общата всенародна лудост! Просто при мен, както вероятно и при повечето от вас, ужасът е свързан с евентуалното връщане на Мутрата във властта…, макар че това определено е ситуативен ужас, който не е отнесен толкова към бъдещето изобщо!
Все си мисля, че племето ще има шанса да се превърне в общност, че ще стане нация, че ще промисля държавата си ежедневно, ако някога осъзнае досегашната си историческа и психологическа безпомощност пред това предизвикателство! В тази посока очевидният проблем е не кой ще бъде на власт в тази или следващата политическа ситуация, а как всички ние ще започнем да мислим себе си като неотделима и твърде важна част от държавата! Ама не онази държава, в чието историческо величие ни убеждават историците-идеолози, а в тази държава, в нашата държава тук и сега, и в близкото бъдеще!…
Искам да кажа, уважаеми дами и господа, че без да започне процесът на безкомпромисното ни осъзнаване на цялата досегашна парадоксалност на нашето историческо съществуване като цяло, нищо не може да се промени, нищо няма да бъде в състояние да ни направи държавата!
Нека не се заблуждаваме – ако ние самите не започнем да се опитваме да го правим, нито Европейският съюз, нито Русия, нито САЩ ще го направят вместо нас!…
Та, каквото и да си говорим, началото на този процес би трябвало да започне с проблематизирането на въпросите – кои сме ние, откъде сме тръгнали, какво сме направили в нашето историческо пребиваване на тази Земя… и най-вече, с какво наистина можем да се гордеем, а не непрекъснато да се самоунижаваме!
Това е в общи линии положението, засега.
Проф. Людмил Георгиев