Няма кой да те гръмне, Бойко, нито да те свали от власт! Лудите в еснафска България не виреят!

България не роди своя Джак Керуак. Тук някакви лигави „принцове” се правеха на хипита. България никога не е имала опозиция на Властта. Тук винаги някакви платени педерюги, измекяри и подлоги режисирано играят ролята на „втори храст”, за да върви театъра, че и ние имаме „опоненти”. България дори не създаде истинска мафия. Тук хомо-бандити го играят гангстери, а „мафията” се ръководи от ченгетата и правителството. Луди да си сложат главата в торбата няма. Малцина, ако изобщо ги е имало, са застреляни, смачкани, избягали през девет баира в десети, или просто никога не са се раждали.

Само в Америка един Джак Керуак може да поведе след себе си лудите:

„Втурваха се заедно из улиците и се пъхаха навсякъде по своя си маниер, който с времето ставаше все по-тъжен, всезнаещ и безсмислен. Но тогава, в ранните дни, те танцуваха по улиците като отвързани, като помрачени, а аз се тътрех отзад, както цял живот съм се тътрил след хората, които са ми били интересни, защото единствените хора за мен са лудите, онези, които са луди за живот, луди за разговори, луди за спасение, онези, които пожелават всичко наведнъж, които никога не се прозяват, нито дрънкат баналности, а горят, горят, горят като приказни жълти фойерверки, разпукват се сред небето, същински звездни паяци, а отвътре блясва синкавата светлина на сърцевината им и тогава всички се стъписват: „Аууууу!“

В България Бойко Борисов хабер няма кой е Джак. Той е чувал единствено за оня Джак Даниълс, който се пие след като всички клекнат на „бистришките тигри”.

В България луди няма. Тук се продават за една обществена поръчка, за пет кила бело, за едно кило ракия и после си показват анаболните бицепси под юрганите на жените си, оригват се, пръдват за разкош и забравят, че иначе са се обявявали за опозиция.

Тук опозицията е в тежък сценарий, писан дърварски от Борисов и Цветанов.

Един надут дембел, който прилича на чичко от еднополова дружинка, със станишевски очилца, зад завесата е сол-ташак на Борисов, а под светлините на прожектора лъготи как щял да сваля правителството и да печели избори.

Една пластмасова кривоуста европейска дама, която си мисли, че може да мине за Райна Княгиня, но с лепкави пръстчета брои пачките, докато мънка пред гражданите на България как ще ги води към сияйна победа, зад пердето Борисов вече я е хванал за потайната и работа, а Доган им свети.

Един селско-диалектен телевизионен „бос”, който се пъчи, че не се бил продавал и е сбрал всякакви дебили в „общ фронт”, не пропуска да се хвали селяшки как Борисов му се обаждал сто пъти, но мълчи като щутка за „подвизите” си покрай руската писта и Трактора. Но и той е „опозиция”, майка плаче, грамофон свири.

Един трудноподвижен, толкова, че докато изрече една дума корабът отива до Истанбул и се връща, пък се прави на новия Дертлиев. И той революционер от нивата, сбрал една трактористка бригада, която ако я вкарат за трийсет и пет минути в ареста, ще се посере, а дознателите няма да смогнат да запишат доброволните им показания.

Олигарх до олигарх, мила моя, майнольо… Всите като мишоци скатани по ъглите. Показват се само по времето и на датата, в които трябва да носят куфарите с мангизи за „отчет” на Борисов и компания. Не гъкват. Уж хаизи, бивши борци, каратисти и всякакви „исти”. Плащат и се заканват. След петото уиски обаче падат по масите, а след третата „линия” във всяка лампа им се привижда Пашата.

Политици под контрол.

Бандити под контрол.

Мафиоти под контрол.

Опозиция под контрол.

Журналисти гейове под контрол. Журналисти лапнипишковци под контрол. Журналисти продажни подлоги под контрол.

Други няма. Толкова.

Единствените хора в България са нормалните.

Лудите са между страниците на Керуак.

Няма кой да те гръмне, Бойко, нито да те свали от власт!

Лудите в еснафска България не виреят!

Тях или ги предават, или ги убиват, или изобщо не се раждат.

Дори и един Сретан Йоцич е сърбин.

А народът седи и чака, глухо дрънчи простотията му, безразличието му, СТРАХЪТ МУ  и … ръкопляска.

Защото този народ бе илюстриран само от една гениална фраза на премиера Борисов: „Вие сте прости, аз съм прост и затова се разбираме”.

Единственият народ по света, който има поговорка: „Преклонена главица сабя не я сече”.

Черешовото топче за пореден път се отлага.

Няма нито един, който да не е „агент под прикритие” за да го гръмне.

Веселина Томова

Колаж: Владимир Дойчинов