Обикновеният Човек и Филмът на Михаи́л Ильи́ч Ромм (1901—1971). Тълпата и нейното доверие.

Много пъти съм казвал, че уроците на историята не бива да се забравят. Нито един от тях. Нито този, че „Партията, това съм аз.”, нито другият, който Михаил Ромм цитира в своя знаменателен документален филм: “Моята майка беше обикновена жена, но тя подари на Германия голям син”.

Обикновеният човек – е всъщност един невероятно необикновен човек, който без да лъже евтино като другите (да не цитирам имената им!) – всъщност спасява от кризата един цял народ, като от беден го прави още по-беден!

Във филмът на Ромм обаче (а аз не съм Ромм очевидно) Михайл Ильич прави дисекция и на другия Обикновен (и виновен!) персонаж – тълпата и нейното доверие. Доверие, стигнало да загубване на връзка с реалността, до обезличаване на мислене, на интелект, на възможност за честно сравняване, до отказ от политическа и национална отговорност.

Обикновеният Човек и Филмът на Михаил Ромм. Няма да кажа Заглавието му. Сами ще трябва да се подсетите, да си поразмърдате мозъците.

Защото, ако от един Обикновен Човек може да се роди един Необикновен Лидер, то какво ли би могло да се случи от един Обикновен Народ доведен до обедняване?

Проф. Димитър М. Иванов